Шуня и шунята

[Imago]

Пренасям тук дискусията от Вяра.орг

Истинската природа на нещата взети сами по себе си, откъснати и недиференцирани това е ШУНЯ - ПРАЗНОТАТА.  

Когато се диференцират, тогава те се определят в зависимост от съзнанието което ги дефинира. Колкото вида съзнания, толкова видове определения

Според Нагарджуна нещата са пусти (шуня), защото са взаимозависимо и диференцирано произлезли. Шунята е синоним на зависимия, диференциран произход. А опосредстващото звено между тях е нихсвабхава-вада, учението за това, че нещата са лишени от собствена природа.

Повече за това в Муламадхямака-карика 24:18 и коментарите на Чандракирти.

Това е интересно??!!!! Нагарджуна не съм го чел и не съм го изучавал. Чел съм само бегло какво други са казали за него.

Ако това е така както казвате, тогава не съм съгласен с него. Може да е Нагарджуна, може да е Нагарджуновица но е казал глупост. В същност всички древни големи мислители са казвали глупости. Просто такова е било времето, толкова са им били знанията.

Аристотел например е казал, че жените са по низши същества от мъжете защото имат по малко зъби в устата!!! Хихихихи подобна глупост да каже и да пише един толкова голям философ показва само, че никой не е застрахован. При това Аристотел е имал две жени!! Можел е да извика която си иска от тях и да им преброи зъбите в устата. Но вместо това той се е задоволил с просто вярване в ,,старите писания"!!!

Да се върнем пак на Нагарджуна!

Нещата придобиват смисъл и съдържание само когато са разграничени и диференцирани от обусловеното съзнание. Самата диференцирофка е процес при който се приписват дадени качества на предмета. Самите качества са също продукт на ума и представляват обобщени сравнения. Тези качества са резултат от сравнения и са плод на ума който е обхванат от интенции, намерения, желания, цели и т.н. и затова се определят илюзорни.

Когато нещата бъдат разгледани самостоятелно, сами по себе си, без да се разграничават, без да се поставят дори техните наименования и форми – нама рупа, без да се правят сравнения, без да се поставят каквито и да е намерения, без да се окачествяват, тогава те ГУБЯТ СМИСЪЛА СИ!!

Например, ако питаме какъв е смисълът на ,,ОБУВКА"? Такъв въпрос поставен по такъв начин показва веднага, че ,,обувката" сама по себе си няма смисъл! ,,Обувката" има смисъл само когато се разглежда като нещо което е в отношение с други неща. Обувката по отношение на човек има смисъл, защото му служи да си предпазва краката когато ходи. Ако в обувката влезне някой мишка както в народните приказки, тогава тя може да придобие друг смисъл. Да служи за къщичка!

Но обувката придобива ,,смисъл" изпълва се със съдържание, когато е в отношение към другите предмети. Сама по себе си обувката няма смисъл. Сама по себе си тя е празна от съдържание. Когато съзнанието разглежда нещата ,,сами по себе си", когато те не са диференцирани от обусловеното съзнание, тогава те се изпразват от съдържание! Тогава се вижда, че тяхната истинска природа е СУНЯ! (или Шуня? не знам как се пише на български!)

ПП
По подобен начин когато се задават въпроси и се изключва всичко друго, тогава съзнанието се обърква и не може да намери отговор. Например въпроса:

Какъв е смисълът на Живота?

Този въпрос няма отговор, когато е зададен по такъв начин! Живота сам по себе си няма смисъл. Живота има смисъл само когато е взето по отношение на някой други неща. Кои неща ще бъдат взети, какви цели и намерения ще се поставят, това зависи от обусловеното съзнание. Човек може и трябва сам ДА НАПРАВИ СМИСЪЛ от живота си.

Диференцираната и изпълнена със смисъл "обувка" е на първо място шуня, празна. Нещо повече, всички дхарми са пусти - нищо че са последен продукт на диференциращия интелект

http://www.globalbuddhism.com/forum/topic,30.0/

Един приятел, Ави Сион, написа цяла книга за антилогизма на Нагарджуна

http://www.thelogician.net/3b_buddhist_illogic/3b_bl_frame.htm

[Imago]

Това е нещо което трябва да се осъзнае, да се докаже, да се разбере, да се постигне до това знание с помоща на медитация и размишление. Но обувката се явява като нещо което не е празно! Това е илюзия която е резултат от невежеството авидя!

Както и да е:

Сега изглежда се досещам какво искате да кажете и какво разбирате от това, което аз казвам. Възможно е дори накрая да се съгласим  

Когато аз употребявам диференцирана, или различена, аз имам предвид че този процес на разграничаване е извършен АВТОМАТИЧНО от обусловеното съзнание. При това автоматизирано разграничаване, човек придава различни свойства и характеристики на предмета, ограничава го от всичко друго, придава му смисъл, съотнася го към останалото и т.н.

Когато се извъшва диференциация с помоща на финият интелект, чиято цел е да се излезе извън обусловяванията, и да се осъзнае илюзорноста на възприятието, тогава се разбира неговата Празнота.

Този вид разграничаване е предметът на медитацията. Когато разграничаването се извършва от финият интелект, тогава се разрушава светът. Това е смисълът на отварянето на третото Око наричано още Джнана Чакшу. Окото на знанието. Когато човек се научи да различава с финият интелект, тогава той започва да вижда Шуня, празнотата на това върху което се медитира. Това е процесът на разрушаване на светът. Шива отваря третото си око и светът се руши.

Аз когато казах за разграничаване имах предвид разграничаването което се извършва от грубият интелект, в който има намерения, цели, желания и т.н. с една дума Самскари. Когато грубият интелект различава или разграничава действителноста, тогава има изграждане, създаване, сътворение. Това е дейноста на Брахма.

И в двата случая има Разграничаване, но в единия става въпрос за сътворение, в другият става въпрос за разрушение на илюзорният свят  

Почти съм 100 процента сигурен че Нагарджуна е говорил имено за този вид разграничение, което е основата на медитацията!

Аз самият смятам за неоправдана и слабо доказателствена логиката, с помощта на която от факта, че нещо е възникнало взаимозависимо, се прави изводът за неговата пустота, в смисъл на несамостоятелно съществуване.

Струва ми се че имаме отново различно разбиране, различна интерпретация на писанията. Струва ми се че много западни философи и мислители ,,пропускат" същността на източните учения, когато се опитват да сложат западният начин на мислене върху източният начин на мислене.

(Моля обърнете внимание че говоря по принцип тук и не специално за вас! Не знам какво е вашето разбиране в тази материя.)

Когато се говори за нещо възникнало ,,взаимозависимо" на запад, тогава се има предвид едно чисто материалистическото разбиране. Например: Дърводелецът с длетото дълбае върху парче дърво и от него създава статуя някаква, например на Ганапати - синът на Шива с глава на слон. Когато западният ум разглежда този процес на ,,възникване" се разбира как дърводелеца, длетото и дървото си взаимодействуват, и какви са размерите на статуята, как длетото е дълбало върху дървото, какви са били стърготините, колко тежи дървото преди и след работата и т.н. И след това се казва: Как може да се прави заключение, че статуята, която е възникнала благодарение на длетото и дърводелеца да няма самостоятелно съществуване?

И изобщо какво е това ,,празно", празен буркан, празна чаша, празно дърво?? Няма смисъл!?!


На изток когато говорят за възникване имат преди всичко възникването на идеята за даден предмет в главата на човека. Това е чисто психологически подход.
(Нещо повече, те са се опитвали да обяснят чисто физически феномени с тази теория, и затова на изток е имало голям застой в науката. Това се е оказало непреодолимо препятствие в подхода на учените практици.)

Възникването на статуята не започва с длетото и дървото. Възникването става в ума на дърводелеца. Там се работи с фините елементи, тоест с идеи, представи и т.н. След като един път е възникнал моделът за статуята, след това се реализира на практика идеята, тоест идеята получава едно материализиране, материално покритие, което е едно продължение на нещо което вече е ВЪЗНИКНАЛО, нещо което вече съществува.

Всички тези идеи, представи и т.н. които съществуват в ума ни са обусловени, взаимозависими. Те са възникнали на базата на сравнения, отношения, логически закони. Една идея за статуя на Ганеша която съществува в ума ни е нещо което е в отношение с много други неща. Тя е свързана с истории от пураните, с знания за външният вид на животни и хора, и т.н. Тази статуя може да има предназначение да бъде сложена в храма за специални обреди. Тя е символ и е обща договореност с еднакво значение за много хора. Ако се вземе сама по себе си, тази идея за статуя а Ганеша, ТЯ Е ПРАЗНА, лишена от смисъл, лишена от всякакво съдържание.

Истинската природа на нещата е Шуня – празнота. Защото сами по себе си предметите не са разграничени, откъснати един от друг; нито пък са обединени в групи така както ние го правим в ума си. Обусловеното съзнание придава на предметите някакъв смисъл, някакво значение, подрежда ги в различни групировки, систематизира ги и т.н. В момента на медитация, в който обусловеното съзнание изчезва, заедно с него изчезва и смисъла, значението на предметите и отново се разкрива тяхната първоначална форма – ПРАЗНОТАТА - ШУНЯ.

[Imago]

На изток когато говорят за възникване имат преди всичко възникването на идеята за даден предмет в главата на човека.

Нагарджуна няма предвид това. Едно нещо, казва той, може да възникне или от само себе си (свабхава), или от нещо друго (парабхава). Ако е възникнало от само себе си, то вече е нещо различно (анябхава), следователно да се твърди подобно нещо е абсурдно. А след като едно нещо не може да възникне от само себе си, то още по-абсурдно е да се твърди, че е възникнало от нещо друго.

Истинската природа на нещата е Шуня – празнота.

За да предотврати в зародиш подобни тълкувания на шунята, Нагарджуна въвежда четвъртата от общо 20-те форми на шунята (някъде са 18), а именно шунята-шунята. Смисълът на шунята-шунята е, че празнотата не може да се разглежда като истинската природа на нищо. Именно затова тя е синоним на лишеност от собствена природа (нихсвабхаватва), а пък самата нихсвабхаватва се извежда на базата на зависимия произход (пратитя-самутпада).

http://www.globalbuddhism.com/forum/topic,30.0/

Когато Буда говори за зависим произход, той има предвид не идеите в главите на хората, а съвкупността от реални фактори, които обуславят зависимото ни съществуване в сансара. "В зивисимост от това възниква това, а в зависимост от онова, възниква това." 12-те звена (нидани) във веригата на зависимия произход са реалности, а не изпразнени от реално съдържание човешки идеи.

[Raja]

На изток когато говорят за възникване имат преди всичко възникването на идеята за даден предмет в главата на човека. Това е чисто психологически подход.

Теорията за зависимия произход - пратитя самутпада, се прилага също и към съзнанието от една страна и външния свят от друга. Така се установява празнотата и на двете - няма вътрешен и външен свят. Няма и чисто съзнание само по себе си.

[Брахман]

Вярно е че външният и вътрешният свят са илюзорни. Онова което се нарича Шуня в Будизма, се нарича Илюзорно във Веданта. Да се разбере "празнотата" на нещо във Будизма, означава да се разбере неговата илюзорност във Веданта.

За чистото съзнание обаче това не важи. То е абсолютната реалност и е трансцедентно, умствено непостижимо, но е реално съществуващо. Дори нещо повече - То може да съществува само само по себе си. Защото то е цялото, обхваща всичко и няма с какво да се сравни. И поради тази причина също е трансцедентно. Защото умът може да схваща нещата само когато може да се сравняват.

[Чезал]

На мен ми се ще да използвам твърдението, че всичко, което може да се ритне е материя, а онова което не може да се ритне, не е материя. Любопитно е да се проследи психологията на тази недотам лесно оборима хипотеза.

"Да ритнеш нещо", "да докоснеш нещо" е въпрос на непосредственост. Разбира се, непосредствена е и болката от евентуално непремерено ритване, но всички знаем, че тя не е материална. Разликата е, че непосредствеността на "да докоснеш нещо" е съпреживима. Моят приятел може да ритне същия хардуер и да поклати глава в знак колко твърд е монитора.

Психологията на докосващия и ритащия е, че всичко, което получава широк мащаб на потвърждение на своето съществуване, е материално. Едно нещо е "дадено", защото е безспорно. Сякаш природата или Бог ни е предоставил една "даденост", което вече е наша, неотнемаема е.

И ето един психологически закон: колкото повече ме е страх от смъртта, толкова в по-голяма степен ще се оглеждам за дадени неща, за които да се хвана; тяхната неотнемаемост ще ме задържи, защото животът ми е отнемаем; той не е даден, той е сякаш зает. Привързаността към вещите и собствеността е пропорционална на несъзнавания страх от смъртта.

Колкото по-неотнемаемо е едно нещо, то е толкова по-материално, което значи по-реално.

Ако вземем "Скъперникът" на Молиер, който заравя своите екю в градината си и изпитва безкрайна наслада от съзнанието, че те са тук, че всеки момент могат да бъдат пипнати, преброени, то ще разберем човешкия стремеж към материалност, към реалност. Съзнанието на скъперника търси опора в нещо непоклатимо, в нещо своено, в нещо неотнемаемо.

Първата будистка истина – животът е страдание – установява преходността на нещата. Щом нещо е преходно, то е изгубимо, отнемаемо е. Дори с моят приятел да не ритаме засега монитора, за да запазим това удоволствие за по-късен момент, то след сто години ние едва ли ще можем да сторим това.

Първата будистка истина е разобличение на повсеместната "скъпернишка" нагласа – ние винаги търсим реалности! Материята е най-афициращата реалност. Тя не само ни е постоянно под ръка/подръчна е/, но и е най-подлежаща на общ консенсус затова, че съществува, че е тук. Човешкото съзнание е един лутащ се числител, който обзет от тревога, копнее да се опре на възможно най-сигурния знаменател. Реалността е идеала за този знаменател. Материята е преживяването на тази реалност.

Свойството на материята е конкретният начин, по който аз съм афициран на нейната реалност. Повдигайки камъка, аз добивам непосредствено усещане за неговата тежест, а оттук и за безспорната му реалност. Прокарвайки ръка по неговите ръбове, тази реалност се потвърждава; установявайки белезникавия му цвят, реалността се препотвърждава. Свойствата са ония специфични реалии на камъка-материя, които ме връхлитат и докрай убеждават в неговата реалност.

Свойствата са зародиши в утробата на майката-материя. Тя ми позволява да се докосна до корема й и така да се уверя в нейната майчина/материална/ същност, но аз никога не мога да отнема тия зародиши /свойства/, да ги своЯ наместо нея. Свойствата са вечно неродените деца на материята. На пръв поглед ние осезаваме материята, но не и свойствата й, ала съсредоточвайки се върху тях/докосвайки корема/, установяваме същността на материята, а същността на материята е нейната реалност.
Реалността във Веданта е Брахман. Той е знаменателят на всички знаменатели. Всеки числител низхожда или ако щете възхожда към него. Той е Обуславящият. За да бъде обусловен самият Брахман, това значи да се превърне в числител и да се отнесе към един друг знаменател. Онова, което материалистът "скъпернишки" разпознава в материята, ведантистът открива в Брахман. Реалността!

Ужасът от илюзията е опустошителното осъзнаване, че сме вменили/проектирали/ реалност там, където я няма. Пръчката не може да се вие, но за миг аз я виждам виеща се. И разпознавам змията. Афициран от несъществуващото свойството "виене", аз съм насред илюзията, че пред мен е материята-змия. Една реалност ме е връхлетяла и аз заживявам, имайки предвид тази въобразена реалност. Запленен от танца на Мая, приел извивките й за истинни, аз съм в положението на Молиеровия скъперник, който е хипнотизиран от звънтенето на броящите се в ръцете му екю.

Спорът между всички нас, човеците, е коя същинската реалност? Или ако някой не харесва тая дума, спорът е, кой е знаменателят? Към кое се отнасяме в крайна сметка?

Ето един цитат от Бодхикатха/ползвам книгата на Ерих Фраувалнер/:
"Наистина, когато даденостите/дхарма/ станат видими за борещия се, мислещ брахман, тогава от него отлита всяко съмнение, понеже той разпознава всички дхарми заедно с техните причини."

Дхарма е Знаменателят на будизма. Видимостта на дхарма е способността да отнесем нещата към нейната знаменателност/реалност/. Посредством отнасянето към дхарма, се казва в Бодхикатха, ние ще разпознаем зависимостите в нашия профанен свят. Ще стигнем до авидя, която скрива осъзнаването на дхарма.

Разбира се, будизмът твърди, че дхарма е празна. Всеки опит да се открие в дхарма субстанция трябва да бъде отрязан. Притежавайки субстанция дхарма би била досегаема, което значи, че критикът би могъл да се опита да я снеме/отрече/.

Дхарма е свойство без носител, тя е зародиш без майка. Будизмът е изключително находчив, гъвкав/за разлика от Веданта, която е солидна, монолитна/. Силният полемичен инстинкт на будизма му шепне, че ако в основата на нещата стои субект, той хипотетично би бил подвластен на илюзиите; ако ли пък в основата на нещата стои субстанция, тя би могла да бъде илюзорно възприета. Ако дхарма е без носител/а всеки носител рано или късно се субективира/, няма да има майка, която да твърди, че е бременна, а всъщност да греши; ако ли пък дхарма е празна, тя е неопределима, не е подвластна на илюзии.

Дхарма е материята на будизма, доколкото е реалността в будизма, макар да е без носител, макар да е празна. Дхарма е светлината на будизма, посредством която четирите благородни истини разбулват вярно света.

Когато се твърди, че нещата са Е, се усеща следното – всичко го има, било то прът или змия, е без значение, важното е, че то е експлицирано. Затова то е реалност, неопровержима, неснемаема, напълно достоверна.

Моята дефиниция за материя: материята е крайната, последната отнесимост, независимо дали тази отнесимост е монитора пред очите ми, дали е моят аз, който е Брахман, дали е празната дхарма или е милостивия Бог, който вечно бди над мен.

[Imago]

Материята в будизма е само рупа-дхарма (съотв. рупа-скандха). Що се отнася до илюзорността, будизмът - и най-вече школата, която се доближава най-много до абсолютизма на АВ, а именно Йогачара, или Виджнянаматра - учи, че има три природи: илюзорна (парикалпита), зависима (паратантра) и абсолютно зряла (паринишпанна). Определенията на Веданта за реалността на пракрити и света спадат към илюзорната природа (парикалпита) в будизма. Във Веданта няма съответствия за зависимата природа и зрялата природа. В частност например, да се разбере празнотата (Шунята) на зрялата природа (паринишпанна-свабхава), трябва да се схване самата дхармата, която е абсолютната пълнота, плерома на знанийността (джняникатва) и самостийността (свабхавикатва).

[Брахман]

Първо по въпроса за Шунята няма пълно съгласие дори между будистите. Различия има и то доста.Така, че коя концепция ще си избере човек зависи от това какви предпочитания има, каква нагласа има. Когато напредне малко в Будизма, той научава разликите между различните интерпретации и си изгражда предпочитание за своя собствена. Та аз тук говоря по-скоро от позициите на това, към което съм си изградил свое собствено предпочитание. Когато човек стане специалист, може да говори с лекота за всичките. Аз не съм стигнал до тази степен

Когато казвам, че природата на ,,нещата" е Шунята – Празнотата, аз разбирам това, което се разбира във Веданта, когато казват, че всичко е илюзорно. Например едно въже е реално, но човек вижда вместо въже змия, която е ИЛЮЗОРНА.

Нагарджуна не съм го изучавал, чел съм само отделни пасажи тук там, или неща, които други са писали за него.

Преди да продължим дискусията за Шуня, искам да ви задам няколко въпроса. За да караме по лесно, ще ви ги задавам един по един:

....Нагарджуна няма предвид това. Едно нещо, казва той, може да възникне или от само себе си (свабхава), или от нещо друго (парабхава). Ако е възникнало от само себе си, то вече е нещо различно (анябхава), следователно да се твърди подобно нещо е абсурдно. А след като едно нещо не може да възникне от само себе си, то още по-абсурдно е да се твърди, че е възникнало от нещо друго..

Бихте ли дали пример, този пасаж не го разбирам? Кое е ,,абсурдното"??

[Брахман]

От една страна вие пишете:

.... Смисълът на шунята-шунята е, че празнотата не може да се разглежда като истинската природа на нищо..

...В зивисимост от това възниква това, а в зависимост от онова, възниква това." 12-те звена (нидани) във веригата на зависимия произход са реалности, а не изпразнени от реално съдържание човешки идеи....

От горните две ми се струва че вие казвате че 12 те звена са Реалности които не се празни!?!? Така ли го разбирате, че ниданите не са празни?

От друга страна в самият линк който давате се казва:

Nagarjuna says in his MMK, 'Yah pratityasamutpada tat sunyata' - whatever is dependently arisen is empty.

Нагарджуна казва в своя ММК 'Yah pratityasamutpada tat sunyata' – ,,Каквото и да е, което е възникнало зависимо, е празно"

Което ми се струва, че противоречи на първите два цитата??

[Imago]

Нещо може да е пълно (например пълна чаша) и въпреки това да е празно (шуня), защото е възникнало взаимозависимо. Нали Вие самият съветвахте да не бъркаме нашите понятия за празно с индийските?

В будизма шунята има три основни значения и нито едно от тях не съвпада с европейското понятие за празно.

1. Шунята като лишеност от собствена природа (нихсвабхаватва).

2. Шунята като зависим произход (пратитя-самутпада).

3. Шунята като безсубектност (найратмя).

При това найратмя се разбира не като липса на Атман, а преди всичко като несубстанциалност на нещата.

Тези три основни понятия се обогатяват в будистката схоластична традиция и в Дхарма-санграха на Нагарджуна видовете шунята са вече 20:

1. Адхятма-шунята - вътрешна празнота (празнота на психичното)

2. Бахирдха-шунята - външна празнота (празнота на физическото)

3. Абдхятма-бахирдха-шунята - празнота на вътрешното и външното

4. Шунята-шунята - празнота на празнотата

5. Маха-шунята - велика празнота

6. Парамартха-шунята - празнота на трансценденталното

7. Санскрита-шунята - празнота на обусловените елементи (дхарми)

8. Асанскрита-шунята - празнота на необусловените елементи

9. Атянта-шунята - абсолютна празнота

10. Анаварагра-шунята - празнота на безначалното и безкрайното

11. Анавакара-шунята - празнота на неотвратимото

12. Пракрити-шунята - празнота на природата

13. Сарвадхарма-шунята - празнота на всички дхарми

14. Лакшана-шунята - празнота на характеристиките (признаците)

15. Алакшана-шунята - празнота на това, което не е признак на нищо (т.е. на самопричиненото)

16. Бхава-шунята - празнота на съществуването

17. Абхава-шунята - празнота на несъществуването

18. Свабхава-шунята - празнота на собствената природа

19. Абхава-свабхава-шунята - празнота на собствената природа на небитието

20. Парабхава-шунята - празнота на инобитието.

[Jade]

Здравейте
за мен темата е много интересна – както и новият форум:))Сравнително отскоро се занимавам с будизъм и познанията ми в тази област далеч не са достатъчно задълбочени - със сигурност обаче, бих искала да ги разширя, както и да си изясня по-добре отделните понятия.

Цитат на: Imago:

Според Нагарджуна нещата са пусти (шуня), защото са взаимозависимо и диференцирано произлезли. Шунята е синоним на зависимия, диференциран произход. А опосредстващото звено между тях е нихсвабхава-вада, учението за това, че нещата са лишени от собствена природа.

Аз самият смятам за неоправдана и слабо доказателствена логиката, с помощта на която от факта, че нещо е възникнало взаимозависимо, се прави изводът за неговата пустота, в смисъл на несамостоятелно съществуване.

Цитат на: Брахман:

Вярно е че външният и вътрешният свят са илюзорни. Онова което се нарича Шуня в Будизма, се нарича Илюзорно във Веданта. Да се разбере "празнотата" на нещо във Будизма, означава да се разбере неговата илюзорност във Веданта. За чистото съзнание обаче това не важи. То е абсолютната реалност и е трансцедентно, умствено непостижимо, но е реално съществуващо. Дори нещо повече - То може да съществува само само по себе си. Защото то е цялото, обхваща всичко и няма с какво да се сравни. И поради тази причина също е трансцедентно. Защото умът може да схваща нещата само когато може да се сравняват.

Когато казвам, че природата на ,,нещата" е Шунята – Празнотата, аз разбирам това, което се разбира във Веданта, когато казват, че всичко е илюзорно. Например едно въже е реално, но човек вижда вместо въже змия, която е ИЛЮЗОРНА.

Нагарджуна тръгва от липсата на първопричина – т.е няма причина, която сама по себе си да е такава, защото в същото време се явява и следствие. Доколкото няма абслютна причина, то всяка причина е илюзорна, относителна истина. Нищо не е без причина – т.е. всичко е възникнало зависимо. Следователно нещо, което не е пусто не съществува.
Пустотата може ли да се разглежда като синоним на зависим произход?
Не са ли и зависимият произход и пустотата отделни качества на явленията в обусловеното съществуване и дори препоставка за наличието едно на друго?

Друг момент, който ме обърква е, ако на относително ниво приемем че едно явление е възникнало взаимнозависимо, то следователно то е пусто. Но на абсолютно ниво твърдението относно същото явление би могло да бъде, че в същото време то не е възникнало взаимнозависимо и следователно не е пусто – или, че нито е пусто, нито не е. Може ли да се разбира така пустотата на пустотата?

Явленията, усещанията  и възприятията са проекции на самия ум, а  умът не може да бъде дефиниран като нещо самостоятелно съществуващо - не подлежи на определение или окачествяване отвъд относителните представи за нещата. Оттам и се прави извод за неговата пустота.  Т.е. всички явления имат илюзорен характер, доколкото не съществуват сами по себе си и са следствие от проявлението на различни взаимнозависими фактори. Умът се проявява в две състояния:
- чист /просветлен ум (т.нар. Буда природа, от което състояние възприятието е непосредствено, недвоинствено и освободено от илюзии)
- и илюзорен/нечист ум - (състояние на обусловено съзнание, илюзии и двоинствено и опосредствено възприятие).

Независимо в кое от двете състоянията е Умът – нищо не съществува извън него - следователно от природата на Ума произхождат всички явления. Тогава не се ли явява природата на Ума първопричина?

[Imago]

Природата на ума е "първопричина" в Дзен и Татхагатагарбха. За ранния будизъм обаче нещата не стоят така (въпреки категоричната първа пада на Дхаммапада - тя е по-скоро ретроверсия на дзен будизма, отколкото оригинално учение на Буда).

При Нагарджуна нещата стоят доста по-сложно и нееднозначно - главно поради особения му език на изразяване и, на второ място, поради пречупения през тибетските преводи изказ.

В гл. 24 к. 18 на ММК той категорично заявява, че зависимият произход е съдържателен интерпретатор на шунята. В гл. 15 казва, че нещата, които са възникнали от причини и условия, не могат да притежават собствена природа. Това обяснява вмекването на понятието нихсвабхаватва (липса на собствена природа) като логическа връзка между зависимия произход и празнотата.

Изобщо от гледна точка на Нагарджуна каквото и да кажем, винаги ще бъде грешно, дори и твърдението, че възприятията са проекция на ума, който в качеството си на лишен от собствена природа не би могъл да функционира като причина. Една празна същност не притежава каузална енергия. Поради което Нагарджуна заема позата на ни лук ял, ни лук мирисал във Виграхавявартани 29.

Хванахме бика за рогата...  

[Jade]

 

The first aspect of Nagarjuna's statement is a brazen claim to have no claim. This is of course self-contradictory. Every proposition that claims to be meaningful and true is an assertion, a claim...Nagarjuna's discourse was, in fact (as I show in Buddhist Illogic), shock full of fallacious arguments, a mere parody of logic posing as logic. But he knew that people untrained in logic would fall for it, and he sealed their intellectual fate with the said eyewash claim. To neutralize further discussion, he misled them into believing he had simply shown up the logical absurdity of logic, and all doctrines based on it, but had himself posited no methodology or doctrine of his own.

хе хе хе:)  
това ми хареса - и май слага край на въпросите:)
виж ти - напразно съм се притеснявала за жълтокапците значи, че може да им е скучно по цял ден заровени в писанията:D

[Imago]

Ави Сион си пада малко екстремист. В края на дискусията обаче той сам признава, че е прибързал малко с категоричното си заключение.

[Jade]

"В Махаяна думите са много и пречките са много..."