Аз и Его

[Imago]

В будизма манас (умът) играе ролята на аханкара (термин обикновено превеждан в СЙ като Его, но означаващ буквално его-фактор, или Аз-фактор). Причината, поради която умът (или аханкара) постъпва така, е еднаква и в двете системи - това е клешата асмита (съмност), която заедно с другите клеши прилепва към ума, вследствие на което умът в будизма се нарича още клиштамановиджняна (замърсен ум).

Методологически обаче между СЙ и будизма няма голяма разлика, що се отнася до разрушаването на азовите илюзии. В будизма унищожаването на самоидентификациите на Аза е задача на стратегията анатта (анатма, not-Self), в Йога-даршана същата задача се изпълнява от четвъртия етап на медитацията, известен като асмита-самапатти с неговите две части - сасмита и нирасмита. Целта и на двете е една и съща - да се покаже какво не е Самият Аз (атман).

Това, което категорично се отрича в "ортодоксалния" будизъм, е пудгала (личността).

Самосъзнанието в будизма е саморефлексия, постперцептивно знание за знанието, свасамведана - третата форма на възприятие (пратякша) наред с външното възприятие, вътрешното (манаса) възприятие и йогическото възприятие (йогипратякша). Себесъзнанието като съзнание за Атман е илюзия, по простата причина, че всяко съзнание (читта) или когнитивно чувство (ведана) е обусловено, а Атман по определение (или по презумпция) е необусловен. С други думи, ние не сме в състояние да мислим в позитивни термини за Аза (Атман), без да изпадаме в самоидентификационни илюзии, поради което Той остава в сферата на негативната теология или апофатика (нети-нети). Което отново ни връща към стратегията анатта ("анатма-вада").

[dagpo]

Негативните теолози  определяха битието на бога като небитие, поради неговата безкрайност... Така ли беше?

[Imago]

По-точно като небитие на светските характеристики. Както индуистите определят Ниргуна Брахман като пълен стерезес (лишеност) от характеристиките (гуни) на пракрити.

[Upasaka]

dagpo писа: "Негативните теолози  определяха битието на бога като небитие, поради неговата безкрайност... Така ли беше?"

Не, по-скоро се смята /още от Ориген и Дионисий насам/, че Бог като източник на битието, Сам се явява над битието, т.е. - Той не е нито битие, нито не-битие, а по-скоро е Свръх-битие. Дионисий така и го нарича: същностнотворяща Свръх-същност.