Калама сутта

[Imago]

Ангуттара-никая 3.65

Буда:
"Не следвайте това, което сте чували много пъти: нито традицията, нито слуховете, нито пък изложеното в писанията; не вярвайте на априорни допускания и хипотези, нито на хитри мъдрувания; не се привързвайте към идеите, които сте обмисляли дълго време, не се доверявайте на съдната способност на другите, нито пък на съображението: "Това е нашият учител." Узнайте сами кои неща са добри, кои достойни за порицание или похвала; изследвани и наблюдавани самостоятелно, тези неща водят до щастие и носят полза - осланяйте се на тях и пребивавайте в тях."

[dagpo]

Или по думите на един съвременен лама: "Буда е искал да има колеги, а не последователи."  

Обичайно, поне от Дигнага и Дармакирти насам, истинноста на всяка теза е трябвало да се установи (а) по отношение на писмените авторитети (главно сутрите), (б) чрез вярна логическа дедукция и (в) посредством пряко (неконцептуално) познание , което като цяло отговаря на традиционното обучение посредством слушане, размишление и медитация.

Напр., твърдението: "Всичко съставно е непостоянно". Тъй като е казано от Буда, то автоматично покрива изискването за съответствие с писмените източници. Грубите форми на непостоянство, като мигновеното срутване на една сграда пред очите ни, се установяват чрез пряко познание, докато финното непостоянство на явленията, които изглеждат неизменни, са постига чрез дедуктивно вярно познание, като силогизма за непостоянството на звука: "Звукът е непостоянен, защото е произведен."

Всичко това се отнася до Сутраяна, където е в сила принципа, че учението е по важно от личността на този, който го дава, защото дори и учителят да е прекрасен човек, това не гарантира, че учението му е вярно. От друга страна, Ваджраяна се основава на допускането, че ламата е носител на устна приемственост и автентично преживяване, предавани от учител на ученик и възхождащи към Буда (не задължително в Нирманакая форма). Друг въпрос е, ако се оспорва произхода на тантраническите текстове ...Изобщо, за това най-висше ниво на Буда-Дхарма, както наивния романтизъм, така и грубия скептицизъм са еднакво пагубни.

[Imago]

Всъщност Буда точно това намеква - че няма текстове и авторитети, които да са достоверен източник на знание. Критиката му е насочена естествено към шраманите и брахманите, но впоследствие рефлектира и върху авторитетността на трипитака. Затова в Няя-бинду и Прамана-варттика откриваме само два източника на достоверното знание - възприятието и изводът. Словото няма честта да бъде отделен инструмент на правилното познание. При Асанга обаче източниците са три.

Интересни са също и заключителните думи на Калама сутта, в които се казва, че ако човек не е в състояние сам да провери истинността на дадена теза или учение, той трябва да се уповава на Буда, Дхарма и Сангха. И тъй като проверката чрез собствения опит е валиден критерий само когато става дума за просветлени лица, които са овладели йогипратякша (същностното съзерцание), то на практика истинското внушение на Калама сутта е да търсим прибежище в Триратна.

[dagpo]

Излиза, че и Калама сутта не източник на вярно познание

Наистина в Прамана-варттика достоверни източници на познание са само прякото възприятие (йогическото е само една от разновидностите му) и умозаключението (анумана), но не и свещеното слово, както е в брахманистките системи. Но доколкото съзнанието постигащо нещо посредством писмени източници,  действа на същия принцип, на който и умозаключението, някои тибетските геше и кхенпо обясняват, че чрез тези две състояния на съзнанието се провеждат три вида изследване...

Позоваването на Трипитака (както и оспорването на части от нея) е широко разпространено и преди,  и след Асанга: напр., в АК  (карика 24-6) или в Бодхичаряватара (главата за Праджняпарамита). Доколкото само Буда е абсолютно убежище, не виждам нещо неестествено или порочно в това, че будистите се позовават на него, когато се стремят да докажат своите схващания...

Разбира се, това е свързано с приемането на Буда за всезнаещ,, както и с т.нар. "доказателство за истинността му" чрез установяването на истинността на учението му, което се приписва на Дхармакирти. Запознат съм с мнението ви по този въпрос  и споделям възраженията ви, но съм раздвоен: това разбиране е споделено не само Геше Тинле, но и от много от тибетските учени... В коментара към Цема-ригтер на Сакя Пандита, уважаемият Кхенпо Цюлтрим Гямцо, пояснява, че в Цема-намдрел (Прамана-варттика) в контекстта на установяването на Буда за истинно съществуващ се дава първото определение за вярно познание от общоприета гл. т., но тъй като небудистите го опровергават с аргумента, че и техния бог-творец  има такова познание, се дава и второто определение показващо, че изначалната мъдрост на Буда е пряко, неконцептуално осъзнаване, което прояснява непознат обект - като Четирите Благородни Истини или Пустотата...

[Imago]

Винаги са ме затруднявали термини като концептуално и неконцептуално осъзнаване, познание и т.н. Ако ги приемем в тяхната номинална стойност, тогава концептуално знание е това, в което се съдържат концепти, т.е. понятия и общи представи, а неконцептуално е това, в което такива концепти липсват. Цема трактатите обаче ясно демонстрират, че и двата вида прамани работят с концепти. Възприятието на къщата например не може да бъде неконцептуално, защото при отсъствието на понятието "къща" познанието на обекта на непосредственото познание ще бъде неопределено, следователно няма да бъде адекватно. От друга страна е пределно ясно, че изводното познание (анумити) работи единствено и само с определени възприятия (това е къща) и концепти (от типа Всички къщи имат покрив, т.е. идеята за покривността на къщата е неделима част от обема на понятието къщност). По такъв начин стигаме до извода, че неконцептуалното осъзнаване не е прамана, т.е. не е достоверно средство на познанието. Най-малкото защото осъзнаването на нещо изисква активирането на определен изводен механизъм, благодарение на който понятието къща се прикрепя към определени сетивни данни по силата на неизменното съпътстване между тях, вяпти).

[dagpo]

Нека само доизясня предишната тема. Канонът, логическото доказателство и примерът (lung dang - rigs dang - dpe'o) образуват класическата, за тибетския будизъм, схема за обосноваване на дадено твърдение. Канонът (lung), т.е. преводът на словата на Буда и коментарите на индийските учители, е бил анализиран, в него не са открити грешки или противоречия и на това основание служи като доказателство за верността на дадена теза.

На въпроса, който поставяте...Приемам думите ви като добронамерена и полезна провокация към шаблонното разбиране на опозицията  "концептуално-неконцептуално" сред някои западни будисти. Ламите често повтарят, че Изначалното осъзнаване (джняна, ye shes) е свободно от  умствено-концептуална активност (rnam par rtog pa), което формира у някои техни ученици (забравили, че прякото възприемане на пустотата възниква едва на "пътя на виждането", т. е. първото бодхисатва-бхуми) негативно отношение към всякакъв вид съждение Най-общо, разсъдъчното мислене не може да се счита за истинно в абсолютен смисъл, но на относително ниво може да е както вярно, така и невярно...Друг въпрос е, че на определен етап от практиката, то може да се превърне в пречка (напр., когато в Ануттарайога-тантра са навлиза в т. нар "преживяване на Ясната светлина").

Imago: "Възприятието на къщата например не може да бъде неконцептуално, защото при отсъствието на понятието "къща" познанието на обекта на непосредственото познание ще бъде неопределено, следователно няма да бъде адекватно."

Функция на прякото осъзнаване е проявлението (на образа на къщата в съзнанието) и доколкото се възприема реален обект, то винаги е незаблуждаващо се (вярно) състояние на съзнанието.В примера, то задейства концептуален познавателен процес, който определя обекта като "къща" изключвайки всичко, което е "не-къща". Има и други варианти, както когато погрешно приемаме въжето за змия - в случая греши не прякото възприятие, а концептуалното съзнание приписващо на възприетия обект несвойствени характеристики. Изобщо, неконцептуалното съзнание винаги е вярно, а ако не е (напр. поради дефект в сетивния орган или липса на реален обект), то само изглежда пряко...Но то, разбира се, е неопределено в посочения от вас смисъл.

Imago: "По такъв начин стигаме до извода, че неконцептуалното осъзнаване не е прамана, т.е. не е достоверно средство на познанието."

Да, в това значение и по отношение на обикновените същества. В абсолютен смисъл истинно е само просветленото състояние на Буда. Нещо повече - макар  да е свободен от концепции и усилие, Буда спонтанно и без прекъсване облагодетелства съществата, подобно на изпълняваща желания скъпоценност, слънцето и луната, Индра и т. н. ..., но това ви е добре известно.

[Imago]

Канонът, логическото доказателство и примерът (lung dang - rigs dang - dpe'o) образуват класическата, за тибетския будизъм, схема за обосноваване на дадено твърдение.

Самото логическо доказателство според Дигнага и Дхармакирти включва три основни елемента и тази редукция на изводния механизъм от пет до три члена индийската логика до голяма степен дължи именно на будизма (отделен въпрос е дали този преход от петчленен към тричленен силогизъм е бил повлиян от Аристотеловата логика). Трите члена са тезис, основание и заключение. Примерът и приложението на практика отпадат.

Що се отнася до дихотомията концептуално-неконцептуално, в индийската логика, в това число и будистката, няма такова делене, особено когато става дума за правилността или неправилността на възприятието и извода. Както пратякша (възприятието, директното познание), така и анумана (изводът, опосредстваното познание) могат да бъдат "концептуални" и "неконцептуални". Възприятието например е "концептуално" (савикалпика), когато съдържа погрешни представи, и "неконцептуално" (нирвикалпика), когато съдържа единствено идеята, т.е. дава правилното понятие за обекта.

Изводът е "концептуален", когато превратни представи придават на основанието видимостта за правилност, поради което такова привидно основание се нарича хету-абхаса (хетвабхаса) и е основен предмет на анализ в третата част на Няя-бинду. Изчистването на изводното познание от такива превратни концепции води до съвпадение на нагледа и понятието, а следователно и до правилно заключение. Будите нямат нужда от привеждането на основания, защото тяхното познание се извършва под формата на окончателен силогизъм за себе си (свартханумана), в който идеята за предмета автоматично съвпада с неговия непосредствен наглед. Именно това лишено от превратности adaequatio intellectu cum re (съвпадение на ума и нещата) наричаме непосредствено знание (джняна).

Основната трудност за нас, като възпитани в духа на западния рационализъм, е да приемем, че разсъдъчното и сетивното имат един общ корен, а в случая с йогическото познание са и функция на един орган - ума (манас). Както джняна (тук висшето непосредствено знание, йогипратякша), така и разсъдъчните форми са продукт на манас, на ума. Когато тези форми са замърсени от превратни представи ("концепции", викалпи), тогава умът се нарича клиштамановиджняна, а когато в ума няма превратни представи, тогава той засиява като чиста светлина (прабхаса).

[dagpo]

Цитат от Imago: "Що се отнася до дихотомията концептуално-неконцептуално, в индийската логика, в това число и будистката, няма такова делене, особено когато става дума за правилността или неправилността на възприятието и извода."

E, това е извлечено от Цема Ригтер, където Сакя Пандита, ясно дефинира различните видове пряко познание (петте сетивни съзнания, първия момент на менталното съзнание, самоосъзнаването и йогическото възприятие)като неконцептуални. Няма как да навляза в детайли, но ето едно общо обяснение от Александър Берзин от негова лекция от 2003 г.: "Във всички нас има няколко нива на умствена дейност. Има най-грубо ниво на умствена дейност, представляващо сетивното възприятие на нещата. Т.е. виждане, чуване, усещане на миризми, вкуса, физическото усещане - това е най-грубото ниво на умствена дейност и това е неконцептуално ниво - то не се осъществява чрез идеи и концепции."

Цитат от Imago: "Именно това лишено от превратности adaequatio intellectu cum re (съвпадение на ума и нещата) наричаме непосредствено знание (джняна)."

Изначалното осъзнаване обикновено се определя като непонятийно или неконцептуално /авикалпа-джняна, mi rtog ye-shes/, но какво означава това? Ще си позволя още един цитат, този път от Беру Кхиенце Ринпоче, ученик на XVI-я Кармапа и еманация на един от създателите на движението Риме Джамянг Кхиенце Уангпо: "И все пак един Буда няма мисли и никакви заблуди. Какво означава това? Мисълта е пропита от Дхармакая, следователно не можеш да кажеш, че един Буда е избягвал мислите, тъй като това би означавало, че той е избягвал и Дхармакая. Но тъй като Будата разбира, че мисълта е Дхармакая, мислите не възникват в неговия умствен поток и всичките му действия и проявления са неконцептуални, спонтанно добродетелно поведение, без никакви мисли."


Цитат от Imago: "Когато тези форми са замърсени от превратни представи ("концепции", викалпи), тогава умът се нарича клиштамановиджняна, а когато в ума няма превратни представи, тогава той засиява като чиста светлина (прабхаса)."

В широкото си значение термина концептуална мисъл /rnam rtog pa/ често е съпътстван от понятието смущение или помрачение /nyong mong, клеша/ и дори е употребяван като негов синоним. Обичайно се превежда като "смущаващи концепции", което може би съответства на използвания от вас термин "превратни представи". С добавянето на термина концепция се подчертава, че клеша са рефлективни функции на съзнанието и следователно не се ограничават само с интелектуалните мисли, а по думите на Геше Рабтен (в "Умът и неговите функции") представляват "субективно обусловен умствен отзвук", който може да е както интелектуален (погрешни възгледи, съмнения и пр.), така и емоционален (като "трите отрови" - привличане, отблъскване и индеферентно отношение).

От друга страна, в систематиката на Абхидхарма концепцията /rtog pa/ и анализа /dpyod pa/ са две от четирите променящи се (в зависимост от мотивацията ни) състояния включени в санскара-скандха. В това си значение концепцията е грубото, повърхностно схващане на обекта без да се разбират конкретните му характеристики, докато анализа различава качествата на обекта.

Също така, сред съпровождащите всеки обичаен познавателен акт ментални фактори задължително присъства възприятието /'du shes/, което понякога също бива превеждано като концепция. Всъщност това е санджня-скандха...

[Imago]

С други думи, концептуалното е викалпа-джняна, а неконцептуалното е авикалпа-джняна. Това обаче съвсем не означава, че възприятието е авикалпа-джняна. Напротив, възприемането на розата като роза е свързано с налагането върху отделните сетивни данни (миризма, цветоусещане, форма, допир) на представата за роза, която представа не е нищо друго освен викалпа, умствена конструкция. Това ако разглеждаме викалпа в най-общ гносеологичен план, като продукт на конститутивното (викалпака) съзнание.

Ако разгледаме викалпа като превратна представа, тогава възприемането на червената парцалена топка като роза би било добър пример за действието на превратните представи (викалпа = концепция) в непосредственото познание (възприятието).

[dagpo]

 Цитат от Imago: Напротив, възприемането на розата като роза е свързано с налагането върху отделните сетивни данни (миризма, цветоусещане, форма, допир) на представата за роза, която представа не е нищо друго освен викалпа, умствена конструкция.

В рамките на единния познавателен акт описван като "възприятие на роза" могат да бъдат разграничени различни моменти: пряко (неконцептуално) възприятие, напр. визуалното съзнание възникващо при наличието на сетивна способност и обект, което възприема формата и цвета, т.е. перцепция; неконцептуално ментално съзнание (съвпадащо с втория момент на визуалното съзнание); концептуално ментално съзнание (съвпадащо с втория момент на неконцептуалното ментално съзнание и третия момент на визуалното съзнание), т.е. това, за което говорите вие... Така най-общо го обясняват тибетските лами и кхенпо, напр. Кюнзиг Шамар Ринпоче, който посочва:

"Говорейки за обектите на сетивното възприятие, трябва да помним, че умът има свой собствен канал на възприятие със съответстващо му съзнание, което концептуализира информацията, получавана посредством другите пет сетивни органа. Обектите на шестото сетиво - ума - се наричат дхарми и в този случай дхарма се определя като това,  за което умът може да има познание...Съзнанията, принадлежащи на петте сетивни органа, нямат отношение към процеса на концептуализиране: те само осъзнават формата, звука, миризмата, вкуса и тактилното усещане. Затова отговорността за възприемането на външния свят носи процеса на концептуализация, осъществяван от менталното съзнание. Напр., ако привлекателността на тигрицата беше част от нейната природа, тя би била привлекателна не само за тигъра, но и за другите животни, а също и за хората. Но, доколкото това не е така, можем да направим извода, че  привлекателността и не е обусловена от самата нея, а от концептуалното съзнание на ума на тигъра." (преведох го в момента, затова е малко тромаво).

Когато виждаме чаша, тя се познава като форма (но все още не като чаша) от зрителното съзнание и след това се предава като дхарма на менталното съзнание и започва процес на изключване, който води до разпознаване на обекта като чаша. По-нататък менталното съзнание оценява обектите като приятни, неприятни или неутрални и това поражда съответните реакции...

Цитат от Imago: Ако разгледаме викалпа като превратна представа, тогава възприемането на червената парцалена топка като роза би било добър пример за действието на превратните представи (викалпа = концепция) в непосредственото познание (възприятието).

Това е като примера с връвта и змията, койта дава Сакя Пандита в първата глава на Цема Ригтер, посветена на анализ на познаваемия обект. Tам се казва приблизително следното: "Доколкото съществува обект, възприеман като многоцветен, не се заблуждаваш. Но доколкото не съществува обект, се заблуждаваш, възприемайки змия." В първия момент визуалното съзнание възприема реално съществуващите пъстри частици съставящи връвта и не се заблуждава, но в следващия момент концептуалното ментално съзнание се  заблуждава като приема връвта за змия, т.е. приема наличието на несъществуващ обект. Затова се твърди, че прякото възприятие винаги е вярно...

[Imago]

Рупа-виджняна не е пряко (непосредствено) познание, а познание (съзнание), опосредствано от възприятието (самджня) на цвета. Ако приемем, че първите пет виджняни са пратякша, тогава няма да имаме право да наречем възприятие онази скандха, която обикновено превеждаме като възприятие - самджня.