Мадхямака и проблемът за теизма

[Imago]

В едноименната си статия Джейм Тейлър, студент в будисткия колеж в Торонто, задава коварния въпрос за безначалността на авидя и перспективата за постигане на нирвана.

Щом сме съществували безкрайно дълго време, пише Джеймс, то пред нас са били открити безброй възможности да постигнем просветление и да се освободим окончателно. Вместо това, это ме днес, седнал в поза лотос и старателно медитиращ с единствената цел някой ден, в някое отдалечено прераждане в бъдещето да постигна окончателна и необратима нирвана. Фактът, че не съм постигнал нирвана в безкрайното време, което е зад гърба ми, е направо отчайващ и на практика доказва непостижимостта на идеала.

Отговорът, който Джеймс дава на собствената си главоломка, гласи, че Буда в края на краищата е бил човек и може да е грешал по отношение на нирвана (силен казус) или по отношение безкрайността на авидя (слаб казус).

[Upasaka]

Защо мислите, че допускането за грешка по отношение на нирвана е "силен казус", а това за грешка по отношение на вечността на авидя - "слаб"?

Тъй като така и така във въпросната статия са дадени препратки към християнски теологически доктрини, аз ще дам пример с друга християнско-неоплатоническа постановка на проблема:

Според Ориген, душите са създадени преди началото на времето и то всички "на куп". В последствие, в някакъв момент, който обаче също е извън-времеви, тъй като "предхожда" сътворението на материалната вселена, те "отпадат" от Бога поради "гордост" /пак вид авидя/ и това води до появата на материята и цикъла смърт-прераждане. Някои "учени" твърдят, че при Ориген нямало трансмиграция, но това е глупост /руснаците много "подло" са отрязали половината от книга 3-та при превода на "За Началата", но дори в книга 1-ва се говори за прехождане на душата в различни степени на йерархията на духовете, а да не забравяме, че има и английски и немски преводи/! Този цикъл е от началото на времето и в този смисъл също е вечен. Но при Ориген не само Спасението е възможно, но и всеобщото Спасение /apokatastasys ton panton/. Уви, единственият публикуван български превод на "За Началата" е само на книга Първа, направен е от руски и английски и е мое скромно дело...

[Imago]

Защо мислите, че допускането за грешка по отношение на нирвана е "силен казус", а това за грешка по отношение на вечността на авидя - "слаб"?

Силен и слаб казус са използвани тук като технически термини за екстремален и умерен случай на допускането за грешка. Екстремалният случай предполага невъзможността на нирвана, което естествено води до фалшифициране на цялото будистко учение, а слабият случай отменя безначалността на авидя в онтореален план.