Един ум - две състояния

[dagpo]

"Скъпоценният орнамент на Освобождението" е основното произведение на прочутия ученик на Миларепа и един от основателите на Кагю-школата в тибетския будизъм, Дже Гампопа (1079-1153). "Скъпоценният орнамент" е бил изключително популярен в Тибет, поради своя достъпен стил, ясна структура и широта на изложението (описан е постепенния път към просветлението така както е изложен в класическата Махаяна). "Скъпоценният орнамент" принадлежи към жанра Ламрим (Степените на пътя), който представлява общ (и в известен смисъл популярен) обзор на будистките учения, за чийто основател се счита Атиша с неговия "Факел по пътя към Пробуждането". СОО се счита и за едно от четирите главни произведения в Кагю-линията (останалите са Утаратантара-шастра от Асанга-Майтрея, Самбо-нангдьон и Хеваджра-тантра). Всъщност всяка от линиите в тибетския будизъм притежава свой Ламрим - за Сакя това е "Врата, въвеждаща в учението" от Сонам Цземо (1142-1182) и "Проясняване мислите на мъдреца" от Сакя Пандита Кунга Гялцен (1182-1251) и др.; за Нийнгма - това е "Скъпоценната стълба" от Тердак Лингпа(1643-1714), "Вратата към знанието" от Мипам Ринпоче (1846-1917) и др.; за Гелугпа това е "Голямо ръководство за степените на пътя" от Дзонкапа (1357-1419). С течение на времето този тип произведения ставали все по-подробни и достигнали своя разцвет в съчинеията на енциклопедистите от 19 в. - Джамгонг Конгтрул, Патрул Оргиен Джигме Чьоки Уангпо, както и Мипам Ринпоче. Веднъж Гампопа казал, че прочитането и усвояването на материала в  СОО е равносилно на срещата с него.

Най-общо структурата на СОО е следната: причина - това е Буда-природата (Сугатагарбха или Татхагатхагарбха), която се оприличава на семе; основание - скъпоценният човешки живот, който се оприличава на почва; условие - наставник, който се оприличава на климатичните условия (слънце, дъжд и т.н.); методи - устни наставления; плод - Буда-състоянието; активност - неконцептуално действие за благото на съществата.

В глава 1 Гампопа дава класическа дефиниция на сансара и нирвана:
"В своята цялост всички явления, принадлежат или към сансара, или към нирвана. При това природата /възможно е да се преведе и като "същността"/ на "сансара" е пустота (с. шунята, т. stong pa nyid), формата /проявлението /т. rnam pa, което обикновено се превежда като "аспект"/ и е заблуда, а характеристиката и е "това, което се проявява като страдание". Същността на "нирвана" е пустота, формата /проявлението/ и е изчерпване и изчезване на заблудите, а характеристиката и е "избавление от всяко страдание".
И кой се заблуждава в тази илюзорна /khrul ba - същата дума, която в това изречение се превежда като "заблуждаване"/  сансара? Заблуждават се всички живи същества от трите сфери.
По отношение на какво се заблуждават? Те се заблуждават по отношение на пустотата.
По каква причина се заблуждават? Те се заблуждават по силата на велико незнание /с. авидия, т. маригпа/."

Думите на Гампопа, могат да се приемат като кратко, но ясно пояснение  на често срещаното будистко твърдение, че "сансара и нирвана са едно".

[Imago]

Всъщност точните думи на Нагарджуна са:

Сансара не се различава по нищо от нирвана.
Нирвана не се различава по нищо от сансара.

На сансарася нирванат кинчид асти вишешанам.
На нирванася сансарат кинчид асти вишешанам.

Буквално

Няма каквото и да било различие на сансара от нирвана.
Няма каквото и да било различие на нирвана от сансара.

Не става дума за това, че са едно и също нещо, а че по най-дълбокато си природа, по своята същностна специфика (вишешана) сансара и нирвана изобщо не се различават. И то е защото са еднакво празни.

Целият Нагарджуна е в тънкостите на санскрита.

Ако има желаещи, можем да организираме един онлайн курс по санскрит въз основа на Муламадхямака-карика.

[Upasaka]

Ако позволите само да допълня:
Прави впечатление, че източните мислители говорят не толкова за "единство", а по-скоро за "не-двойнственост". Когато казваме "едно", това предполага, че има и "много". "Единството" е полюс на противоположност. Докато при израза "не-две" или "не-различие", тази опасност изчезва. Спомнете в каква сложна диалектика се заплита Прокъл в самото начало на своята "Теология", когато говори за "Единното" и "множеството"!

П.п. Уроци по санскрит? Чудесно! Но само с транскрипции не става. Как ще знаем дали "н"-то е "обикновеното на" или ретрофлексното? И как ще знаем дали ребхата е над чертата или се слага отдолу?

[Imago]

Единството, разбира се, в никакъв случай не се схваща като диалектическо единство на противоположности, а единствено и само като изолираност (кайваля), чистота (матрата), уникалност или единственост (екатва).

Чисто логически и граматически терминът адвая (не-две) може да се разбира по два начина - или като едно (ека), или като много (бахутва), по силата на това, че в санскрита има три числа - единствено, двойствено и множествено. Отрицанието на двойственото оставя валидни другите две алтернативи.

От друга страна, отричането на двата дефекта (грахя и грахака, схващаното и схващащото) и изобщо на двойната дефектност (двая-дауштхуля) не ни предлага много опции за тълкуване на редуктивния остатък. След като не може да бъде нито обект, нито субект, за него остава природата на чисто знание (джняна-матра), на безсубектен, и което е по-интересно, дори на безобектен (нираламбана) гносис. Но всяко знание, което е лишено от обект, е в най-добрия случай празна интенция и не може по никакъв начин да се интерпретира съдържателно. Което ни връзва ръцете в опитите ни да познаем нещата такива каквито са, в тяхната същностна определеност (татхата, така-битие). Съгласете се, че не е много удобно за един татхагата да не може да направи разлика между дърво и камък, вода и отрова.

Що се отнася до диакритиката, ще трябва да използваме латиницата или направо деванагари, както е описано тук.

кир. джняна-матра, лат. j??na-m?tra

или съотв. ММК 25.19

Na sa?s?rasya nirv???t ki?cid asti vi?e?a?am,
Na nirv??asya sa?s?r?t  ki?cid asti vi?e?a?am.

[Upasaka]

Много благодаря за линка! Ще ми свърши чудесна работа!

Джняна матра -

Сбърках ли?

[Imago]

?
джня е на последния ред и се предава с една буква.

Стартиран е форум по санскрит и започваме обсъждането на Нирвана-парикша от Муламадхямакакарика на Нагарджуна

Тукашните пароли важат и там.

[dagpo]

Цитат от Imago: "Не става дума за това, че са едно и също нещо, а че по най-дълбокато си природа, по своята същностна специфика (вишешана) сансара и нирвана изобщо не се различават. И то е защото са еднакво празни."

Доколкото мога да преценя уточнението, което правите съответства на казаното от Гампопа, а имено, че сансара и нирвана са тъждествени по своята природа или същност, но се различават по формата на проявлението си и по своите характеристики. В интерпретацията на тибетските лодзави формулировката за пустотата на явленията дадена от Чандракирти, звучи приблизително така: "Отсъствието на собствена природа (свабхава, rang bzhin) е същността (ngobo nyid) на всички дхарми (chos)"... A, термина "празни" като синоним на "пусти" ли го употребявате или тук се крие нещо друго?

Относно безсубектния и безобектния гносис (както го наричате) Буда, разбира се, различава дървото от камъка и водата от отровата, защото изначалната мъдрост (джняна) е двуаспектна: мъдрост пряко постигаща истинската същност на явленията (ji lta ba mkhyen pa'i ye shes) и мъдрост пряко постигаща цялото многообразие на явленията (ji shyed pa mkhyen pa'i ye shes), т.е. всички аспекти на обектите на относителната реалност. Тъй като Буда е познал Четирите Благородни Истини, които са най-финни и труднопостижими, би следвало да познава и по-грубите неща - трите времена, умовете на съществата и всичко останало.
Благодаря за Нагарджуна и за форума по санскрит Ще се постарая да се участвам.