Праджняпарамита в няколко думи

[avuso]

        Интересуващите се в най-общия смисъл от Йога и сродните й дисциплини не може да не са забелязали колко са хиперболизирани от   коментаторите описанията на ползите от практикуването на различните физически, дихателни, очистителни и други упражнения и процедури, като редовното упражняване дори само на едно от тях често пъти се представя като напълно достатъчно за придобиването на съвършено здраве или на някакви свръхестествени сили и способности (сидхи). Като стъпила изцяло върху брахманизма, издънки от който са и всички останали индийски философски школи, будистката доктрина (дхарма)не остава настрана от традиционното преувеличаване на заслугите, един добър пример за което е сравнително малката по обем, но неизмерима по значение сутра "Праджняпарамита в няколко думи". В нея, поканен от великият бодхисатва Авалокитешвара да изрази накратко същността на преподаваното от него учение, Сидхартха Гаутама, който е Буда, Бхагават, Татхагата, Сугата и пр.заявява:
      "А сега, сине от добро семейство, слушай добре, слушай правилно, слушай с внимание - аз ще ти преподам "Праджняпарамита в няколко думи", струваща колкото заслугите на цял живот, слушайки която живите същества ще се очистят от кармичните препятствия и непременно ще достигнат до висшето просветление. Ако живите същества практикуват усърдно и повтарят тази мантра, то те, без съмнение, ще достигнат до желаната цел.
................................................................................
      Ето сърцевината на Праджняпарамита, която трябва да се произнася постоянно:
"Покланям се на трите съкровища. Покланям се на Шакямуни  - Татхагата, Архатът, напълно Просветления.
Tad-yatha: om mune mune maha-munaye svaha"
     Чрез получаването на Праджняпарамитата аз достигнах Пълно, Пряко и Съвършено просветление. Благодарение на нея възникват всички Буди. Аз получих Праджняпарамитата от Маха-шакямуни, Татхагата. Ето защо, в присъствието на всички Буди и Бодхисатви, ти предсказвам достигане състоянието на Буда: В бъдеще ти ще станеш Татхагата, под името "Цар на върховното щастие, излъчващо множество лъчи светлина, разпръскани навсякъде"....Всеки, който чуе това Име, ще го запомня, ще го повтаря, ще го преписва, ще го обяснява подробно и на другите, и тези, които го напечатат и съхранят изцяло в книга, и го почитат, те ще станат Татхагати.
Tad-yatha: om jaya jaya padmahe avame sara sarani dhiri dhiri dhira dhiri khiri khiri khira khiri devatanupalani buddhottarani puraya puraya bhagavati sarvasam mama puraya sa-parivaraya sarva sattvanam ca sarva-karmavaranani v visodhaya visodhaya buddhadhist ha-nena svaha.
    Това, сине от добро семейство, е Праджняпарамитата в нейния висш смисъл и в качеството  на абсолютна истина. Тя е родителката на всички Буди, Майката на всички Бодхисатви, водеща ги към просветление, Отстраняваща всички злини. Всичките Буди няма да са способни да изразят нейните достойнства с думи, дори и след преминаването на много-много стотици калпи. Ако тя единствено само бъде повтаряна, всички заедно ще могат да влязат в мандалата и да бъдат посветени, и всички мантри ще се осъществят."
    Тогава Арйя Авалокитешвара, бодхисатва-махасатва, каза на Победителя: "Коя е причината да съществува тази победоносна Праджняпарамита в няколко думи?"
    Победителят отговори: "Защото това е просто и лесно средство. Има хора невежи и глупави и ако те запомнят тази Праджняпарамита, повтарят я, четат я, записват я, те ще достигнат само благодарение на това състоянието на Буда. По тази причина тази зад пределна мъдрост е вместена в няколко думи."
   Да поздравим всички бъдещи буди, които ще постигнат нирвана благодарение на тази притча.

[dagpo]

Това, че будизмът е "издънка" на брахманизма е ново, поне за мен.
Имено, защото Праджняпарамита-сутра е толкова дълбока Нагарджуна е написал Муламадхямака-карика.

"Нека познаем същността на ума, която е свободна от всякакви крайности.
Той не съществува, защото дори Будите не го виждат.
Той не е несъществуващ, понеже е основата на всичко, на обусловеното съществуване и на състоянието отвъд страданието.
Това не е противоречие. Това е средният път на единството."

"Проявлението е ум, такава е и пустотата.
Осъзнаването е ум, такава е и заблудата.
Всички явления, възникващи и преставащи, са ум.
Нека прережем всичи утвърждения и съмнения, отнасящи се за ума."

Чаг Чен Монлам /строфи 11 и 14/ от III Кармапа 

[avuso]

Това, че будизмът е "издънка" на брахманизма е ново, поне за мен.

Няма ученик без Учител. Това, че Буда е достигнал до някои сравнително по-високи истини, се дължи на стъпалото, върху което е бил вече стъпил благодарение на множеството си земни Учители, а не на Боговете. Същевременно в неговото Учение отсъстват или са пренебрегнати много от постиженията на останалите школи на брахманизма-санкхя, йога и пр. Тези обстоятелства могат и да се оспорват от професионалните христоматийни философи материалисти, но истината е, че големите духовни Учения никога не си противоречат, а само се допълват.   

[Imago]

Не разбрах много кой за какво се бори, но "издънка" не е много удачна дума, главно заради отрицателните си конотации. Иначе ако вземем например Шалистамба-сутра, ще видим, че всяко нещо е издънка на нещо друго, при това "издънването" е вътрешно и външно. Такава е природата на зависимия произход. И това със сигурност се отнася също и за будизма. Би било абсурдно да се отрича зависимостта на учението на Буда от предходните и паралелни нему учения, както е абсурдно да се отрича фактът, че Алара Калама е бил учител на Сиддхартха Гаутама.

Също толкова е абсурдно да се отрича и зависимостта на Адвайта-Веданта от, да речем, Нагарджуна и праджняпарамита.

[dagpo]

Относно взаимозависимото възникване - всички сме съгласни, което е добро начало. Също и за Адвайта-Веданта.Но:
1. Сутрата е цитирана некоректно. Пропусната е имено сърцевината (поученията за взаимозависимостта между проявленията и Пустотата).Има чудесен превод на www.upadesa.org. Цитатите, които съм привел са в тази връзка.
2. Не всичко трябва да се схваща буквално. За Чаг Чен и Дзог Чен също казват, че са лесни за практикуване, но само за хора с изключителни способности и след съответна подготовка.
3. Не мисля, че големите духовни учения не си противоречат. Достатъчно е да прочетем непредубедено техните свещени книги, за да установим, че не само средствата, но и целта им е различна. Другото е духовен миш-маш... Нали не мислите, че Светата Троица и Трите Каи са едно и също?

[Imago]

Аз си падам малко догматик. Трудно ми е да приема дори че будизмът е единно учение, камо ли да търся под вола теле - например атеизъм в християнството. Ако едно учение отхвърля съществуването на Бога Творец, а друго изхожда от безусловната вяра в неговото всемогъщество и съвършенство (съвършенството включва и безусловно битие), то между двете учения не може да има нищо общо.

Що се отнася до Праджняпарамита, колкото преводи, толкова тълкувания - особено ако преводите са направени през тибетски. Класическият пример за това е Праджняпарамита-хридая-сутра.

[avuso]

Не разбрах много кой за какво се бори, но "издънка" не е много удачна дума, главно заради отрицателните си конотации.

Като казвам "издънка" имам в предвид от един корен, а не вулгарния жаргонен смисъл на "провал". Все пак обидата на духа трябва да се избягва.

[dagpo]

Не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид относно преводите направени "през тибетски". Ще припомня някои общоизвестни неща.
Тибетският е един от четирите основни "будистки" езика. Най-ранните преводи на будистките учения датират от времето на първия от тримата велики тибетски царе Сронгцен Гампо (617-698), 33 владетел от династията Чогял, считан за еманация на Бодхисатва Авалокитешвара, по чието нареждане Тхонми Самбота създава тибетската писменост и граматика.
Трисонг Децан (790-858), 37 цар от династията Чогял, смятан за еманация на Бодхисатва Манджушри, поканил редица велики индийски пандити и йоги (най-прочутите били настоятеля на Наланда Шантаракшита, Падмасамбхава и Вималамитра), които заедно с тибетските преводачи (като Кава Палтсег, Вайрочана и др.)превели огромно количество сутри и тантри.
Основен принос за преодоляването на настъпилия през 8 в. хаос в преводите имал Три Ралпачен (866-901), 40 цар от династията Чогял, еманация на Бодхисатва Ваджрапани, който с нарочен закон въвел точни изисквания за стандартизиране на преводите от санскрит. Ако не греша, по това време е въведено правилото, ако текст от индийските учители принадлежи към раздела Виная да започва с обръщение към Буда; ако се отнася към Сутрите обръщението да е към Будите и Бодхисатвите; ако спада към класа Абхидхарма да се изразява почит към Манджушри. Три Ралпачен поканил индийските пандити Джинамитра, Шилендра Бодхи, Сурендра Бодхи и Данашила, които заедно с тибетските преводачи Чогро Гялтсен, Шанг Йеше Де и др. превели отново всички вече преведени текстове според новата система. Последният велик преводач от периода на ранното разпространение на будизма в Тибет бил Смитиджнана.
През 11 в. усъвършенстването на преводаческото майсторство било продължено от такива фигури като Ринченг Занпо (958-1051), Марпа Чоки Лодрьо (1012-1099)и Дрогми Сакя Йеше (993-1053).
Така процесът на превод на Кангюр и Тенгюр отнел няколко века. Стремежът на преводачите към максимална точност се поощрявал и дори регламентирал от специални комитети. Напр., изисквало се специално разрешение за използване на нова дума при превод, като искането трябвало точно да се обоснове.
След сравнение между китайската и тибетската версии на будистките учения, проф. Сакаи Шинтен установява, че в китайските преводи не достигат 670 текста от Кангюр и 3452 от Тенгюр. Той заключава:"Един от най-важните приноси на тибетските учени са състои в това, че санскритските текстове са съхраненеи дословни и точни преводи, които превъзхождат китайските по своята точност и обем". (Това е лесно обяснимо като се има предвид, в китайските преводи за предаване на смисъла на термини от индийския оригинал са използвани местни паралели, обременяващи текстовете с допълнителни значения).
Борис Ерохин, руския преводач от тибетски на "Скъпоценният Орнамент на Освобождението" от Гампопа, твърди:"Точността на превода достгнала такава степен, че днес е възможно да се направи обратен превод на санскрит и той практически няма да се отличава от оригинала".
Същото посочва и проф. Торчинов казвайки,че "новите тибетски преводи /11-14 в./ се оказали фантастично точни и като правило достатъчно удобни за реконструкция на изходния санскритски текст".
По отношение на преводите от тибетски на западни езици има какво да се желае, главно по отношение на кодифицирането на терминологията. Разликите се дължат и на образуването на няколко преводачески центъра (Преводаческият комитет Наланда, издателство Йеше Палджор, американската и виенската школи, КИБИ) активно свързани с различните тибетски школи. Връзката с живата будистка традиция, разбира се, не е недостатък, а необходимо условие за правилното изучаване и усвояване на Буда-Дхарма на запад.

[Imago]

Да, това е всеизвестен факт - реконструкцията от тибетски на санскрит е почти толкова лесна, колкото и реконструкцията от китайски на санскрит. Имаме достатъчно примери и за двата вида реконструкции - тибетските са достатъчно известни, а от китайските бих посочил един от първите опити, реконструкцията на Дашападартха-шастра.

Проблемът, който визирам, е свързан с преводите от тибетски на английски, а не с обратната реконструкция, която е гарант за качеството на превода. Тоест, по същество проблемът не е тибетски, а "английски" - защото английският преводач е отговорен за двусмислиците и недоразуменията на английски, а не тибетските преводачи от санскрит. Такива двусмислици и огромни недоразумения са свързани например с превода на калпана или викалпа като концепция и съответно концептуално мислене. Докато техният директен превод от санскрит дава [умствена] конструкция и "превратна представа". Разликата в превода дава основание на много съвременни будисти, които се облягат на "тибетската интерпретация", да изпадат в ненужна мизология (омраза към разума и строгото логическо мислене).

Да не говорим за това, че санскрит все пак не е езикът на Буда. Да вземем например рупа, названието на първия агрегат. Почти всички са убедени, че значението на думата на пали и на санскрит е еднакво и че рупа е просто повторение на дхармата рупа. Оригиналните палийски сутти обаче извеждат значението на рупа не от глагола руп (оформям, оцветявам), а от глагола лумп (на пали руп) със значението на чупя, увреждам. "Рупа се нарича така, защото уврежда (руппати)." По-нататък сутрите обикновено питат: Кена руппати? С какво вреди? И отговорът е, вреди с топлината, студа и т.н.

С една дума, перфектният превод от тибетски и възможен само за тези, които перфектно знаят и санскрит.

[dagpo]

Прочетох внимателно това, което съм написал и макар, че не открих някъде да съм твърдял, че реконструкцията от китайски на тибетски е невъзможна, ви благодаря за уточнението. Всъщност цитирах мнението на някои научни и преводачески кръгове, споделяно и от някои тибетски лами (като Тулку Тхондуп Риноче). Възможно да е малко пресилено. Аз съм просто светски практикуващ и съм далеч от това да поставям под съмнение вашата професионална компетентност. Напротив, считам, че човек с вашите познания би могъл да е изключително полезен за будистката общност в България.
Наясно съм с недостатъците на преводите от тибетски. Ето и друг характерен пример: важният за школата Читтаматра термин bag chags е бил превеждан като habitual tendencies, latent potencialities, inclinations nations, latencies, instincts, karma imprints и пр. Несъмнено познаването на санскритския еквивалент би внесло известна яснота. Мисля си, че възприемането и усвояването на Дхарма на Запад преминава през етапи донякъде сходни с тези в Тибет. Доколкото ми е известно към момента съществуват няколко проекта за цялостен превод на Кангюр и Тенгюр, в които западни преводачи си сътрудничат с тибетски кхенпо.
Когато се срещнах с Дхарма (преди десеттина години)и започнах подготвителните практики, повечето от тях бяха под формата на пуджи на тибетски. Беше истинско предизвикателство да четеш (пееш) тибетския текст и да следиш превода (обикновено на руски или английски). Днес почти всичко (с изключение на мантрите на санскрит) е преведено и се практикува на български, като периодично се внасят промени, не само в търсене на по-голяма близост до оригинала, но и за да се съхрани свежестта на преживяването. Разбира се, промените се правят от ламите, а не от нас.
Прегледах темата "За някои руски преводи на сутрите на Махаяна" - проявили сте по-голямо търпение от мен :)Не съм догматик или новопосветен и зная, че дори в рамките на една будистка школа съществуват различни интерпретации в зависимост от нивото на учениците и техните склонности. Открит съм към всякакви смислени тълкувания, били те класически или съвременни,но ми е трудно да приема повърхностни или провокативни твърдения, особено по теми като Праджняпарамита-сутрите, дори и тези твърдения да са плод на "сформирания през миналите животи опит"
От гледна точка на Ваджраяна, тъй като крайната реалност е неизразима словесно и е свободна от всякакви концептуални модели,  интерпретациите на различните будистки традиции могат да бъдат видяни като изкусни средства за водене на съществата към Просветление и всъщност не си противоречат. Тъй че никаква мизология! Все пак Цема (прамана)е основна част от класическото манастирско образование в Тибет. А и имено възможността ученията да бъдат проверявани по дедуктивен и опитен път е една от основните разлики между будизма и традиционните религии на вярата.  

[Imago]

Това за мизологията е мнение на Боб Търман, трябва само да намеря точно къде го беше казал - мисля, че беше в превода на Цонкапа.

bag chags предполагам, че е превод на санскритската дума васана - отпечатък, следа, опашката на парфюма. Поради факта, че съзряването им води до нови дела, се наричат още карма-биджа, кармични семена и, разбира се, се намират в алаявиджняна.

[Imago]

Robert Thurman, The Study and Translation of Jey Tsong Khapa's Essence of True Eloquence:

Most of today's practitioners of Buddhism suffer from a variety of entrenched notions against the intellect and its role and power as a vehicle of liberation. They consider their duty to be the cultivation of a supposed "pure experience", free of concepts, unwitting of the fact that the conceptual aggregate (samjna-skandha) is always operative to determine any state of consciousness. This is particularly tragic for many "meditators" since by conceptually choosing to eschew concepts, they lose the flexibility of conceptual adaptation , and become stuck with whatever range of concepts their habit of mind deems comfortable.

This dooms them as modern persons to the grievous error of taking the nihilistic reification of the metaphysical nothingness underlaying materialistic culture to be the emptiness or selflessness that is ultimate reality. And this tends to make them morally defenseless against the dictates of various secular agencies. On the other hand, practitioners from the remaining Asian traditionalistic Buddhist societies, most often fasten on some simple faith, stuck in an image of themselves as incapable of taking the responsibility of understanding the nature of reality on their own.

Thus blocked in their access to the royal road of central way philosophy, the main obstructive presuppositions Buddhist practitioners hold are:

1. a sense of the religious and cultural superiority of the "East"
2. a sense of the inexorable degeneracy of the process of history
3 a sense of the intrinsic value of traditionality, especially as supporting the cultivation of quietistic states of withdrawal
4, a sense of the vast difference between their own state of "ignorance" and the "enlightenment" of the Buddhas and bodhisattvas.

As a result , these practitioners consider the expression "Buddhist philosophy" a contradiction in terms, which view prevents them from engaging with this Essence as a vital path of practice, the critical contemplation of analytic insights of intuitive wisdom.