Buddhist Forum

Съвсем се обърках, къде тук е мястото на Кант и на другите западноевропейски философи?

Доген Дзенджи полога сериозни усилия да съвмести двата възгледа, но успехът му е спорен. Все пак Дзен решава проблемите фундаментално, като се отказва изобщо от "Закона за непротиворечието" и оставя нас хората от Запад да се чудим: "Философия ли е Дзен, не е ли?". Аристотел би отговорил без да се замисля... а някой дзен-майстор би ударил Аристотел с пръчка, също без да се замисля...  

По същество в това се изразяват и възраженията на Матсумото Широ (1989) срещу татхагатагарбха. Според него тя представлявала отрицание на фундаменталната за ранния будизъм (Буда) анатма-вада, тъй като въвеждала принципа за вечната и неизменна основа (дхату) на моменталните и променливи феномени. Такакасу също не отрича, че подобно монистично развитие може да е било повлияно от индуизма.

Все пак, ако обърнем внимание на начина, по който Сарамати излага това учение за Буда-природата и по-късните превъплъщения на учението в Китай /не се имам за компетентен в Тибетския будизъм/, не може да не признаем, че то има известен теистичен характер. Естествено западната дума "теизъм" е твърде неподходяща, но както и да обвързваме това учение с пустотата или да искаме да покажам, че тази Буда-природа не е нищо друго, освен абсолютна безприродност, смятам, че ще сме предубедени, ако не признаем, че идеята за Буда-природата /така като тръгва от Сарамати нататък/ е реставрация на идеята за Абсолюта и то кореспондираща с Веданта.  

Супер! Благодаря!!! След като ги прочета, можем да продължим

Като артподготовка можем да добавим коментарите на НСДЛ.

Както и статията на Такасаки за Татхагатагарбха.

Добавям и Глава Пета за Природата на Буда от коментарите на Трангу Ринпоче към Уттаратантра, особено

27. Природата на Буда е винаги налице във всеки,
защото дхармакая на съвършената будовост е всепроникваща,
татхата е неотличима (от дхармакая)
и всеки притежава съответния потенциал (татхагатагарбха).

Доколкото сайта има и образователна функция, малко предварителна информация: Махаяна-уттаратантра-шастра (Ратнаготра-вибхага) е едно от петте учения, за които се счита, че са предадени на Асанга от следващия Буда Майтрея. Тибетското название на текста е Тхегпа-ченпо-гю-лама-тенчьо, което може да се преведе като Трактат на Великата колесница за ненадминатата непрекъснатост. Има се предвид, че различните стадии по пътя към Нирвана (обикновени същества, Архати,Бодхисатви и Буди) са неразделимо свързани от общ елемент - същността на Буда или Буда-природата (Татхагатхагарбха или Сугатагарбха).

В петте глави на Гю-лама са разгледани седем основни теми (т. нар. "седем ваджра основания"): Трите скъпоценности, Буда-природата, Буда-качествата и Буда-активностите. В раздел IV на глава I наличието на Буда-природата във всички същества се обосновава чрез три довода:

"Защото съвършената форма излъчва,
Защото няма различие в характерното качество (Татхата, Така-битие),
И защото има Буда-потенциал,
Всички чувстващи същества притежават естеството на Буда."

Кратък коментар в съответствие с възгледа на Кагю-школата, основан на обясненията дадени от Дже Гампопа, разясненията на кхенпо Церинг Самдруп и моето ограничено и неясно разбиране. В цитирания текст същността на Буда се разглежда в три аспекта - като резултат, природа и причина:

1. Като резултат.
"Защото съвършената форма излъчва" Има се предвид, че всички чувстващи същества са проникнати от пустотата на Дхармакая. Състоянието на Буда е Дхармакая, Дхармакая е всепроникваща пустота и тя пронизва (khyab, обикновено се превежда като "обхваща") всички същества.

2. Като природа.
"Защото няма различие в характерното качество", означава, че истинската същност на Буда-състоянието (Дхармата,chos nyid) е идентична с Татхата (de bzhin gshegs pa, абсолютната същност определяна като "свободната от концептуална активност Дхармадхату") на съществата. В истинната природа няма разделение - нито една от двете не е по-добра или по-лоша, по-голяма или по-малка, по-висша или по-низша.

3. Като причина.
"И защото има Буда-потенциал" , т.е  способност за постигане на Буда-състоянието, която варира от временна невъзможност, през неопределена, на слушателите (Шраваките), на самотните осъществители (Пратйекабудите) и накрая до напълно узряла (Бодхисатвите).

Наясно съм, че превода от Уттаратантра-шастра, страда от всички недостатъци на многото пре-превеждания, в случая от санскрит през тибетски, английски на български, но с това разполагам   Бих се радвал, ако Imago (както и всеки друг, който се счита за подготвен) даде някакви разяснения по текста.

Всъщност Буда точно това намеква - че няма текстове и авторитети, които да са достоверен източник на знание. Критиката му е насочена естествено към шраманите и брахманите, но впоследствие рефлектира и върху авторитетността на трипитака. Затова в Няя-бинду и Прамана-варттика откриваме само два източника на достоверното знание - възприятието и изводът. Словото няма честта да бъде отделен инструмент на правилното познание. При Асанга обаче източниците са три.

Интересни са също и заключителните думи на Калама сутта, в които се казва, че ако човек не е в състояние сам да провери истинността на дадена теза или учение, той трябва да се уповава на Буда, Дхарма и Сангха. И тъй като проверката чрез собствения опит е валиден критерий само когато става дума за просветлени лица, които са овладели йогипратякша (същностното съзерцание), то на практика истинското внушение на Калама сутта е да търсим прибежище в Триратна.

Или по думите на един съвременен лама: "Буда е искал да има колеги, а не последователи."  

Обичайно, поне от Дигнага и Дармакирти насам, истинноста на всяка теза е трябвало да се установи (а) по отношение на писмените авторитети (главно сутрите), (б) чрез вярна логическа дедукция и (в) посредством пряко (неконцептуално) познание , което като цяло отговаря на традиционното обучение посредством слушане, размишление и медитация.

Напр., твърдението: "Всичко съставно е непостоянно". Тъй като е казано от Буда, то автоматично покрива изискването за съответствие с писмените източници. Грубите форми на непостоянство, като мигновеното срутване на една сграда пред очите ни, се установяват чрез пряко познание, докато финното непостоянство на явленията, които изглеждат неизменни, са постига чрез дедуктивно вярно познание, като силогизма за непостоянството на звука: "Звукът е непостоянен, защото е произведен."

Всичко това се отнася до Сутраяна, където е в сила принципа, че учението е по важно от личността на този, който го дава, защото дори и учителят да е прекрасен човек, това не гарантира, че учението му е вярно. От друга страна, Ваджраяна се основава на допускането, че ламата е носител на устна приемственост и автентично преживяване, предавани от учител на ученик и възхождащи към Буда (не задължително в Нирманакая форма). Друг въпрос е, ако се оспорва произхода на тантраническите текстове ...Изобщо, за това най-висше ниво на Буда-Дхарма, както наивния романтизъм, така и грубия скептицизъм са еднакво пагубни.

Нови на какъв език?