Buddhist Forum

Някакъв cycle беше...

 Велосипед...Не беше ли мотоциклет?

Нека само доизясня предишната тема. Канонът, логическото доказателство и примерът (lung dang - rigs dang - dpe'o) образуват класическата, за тибетския будизъм, схема за обосноваване на дадено твърдение. Канонът (lung), т.е. преводът на словата на Буда и коментарите на индийските учители, е бил анализиран, в него не са открити грешки или противоречия и на това основание служи като доказателство за верността на дадена теза.

На въпроса, който поставяте...Приемам думите ви като добронамерена и полезна провокация към шаблонното разбиране на опозицията  "концептуално-неконцептуално" сред някои западни будисти. Ламите често повтарят, че Изначалното осъзнаване (джняна, ye shes) е свободно от  умствено-концептуална активност (rnam par rtog pa), което формира у някои техни ученици (забравили, че прякото възприемане на пустотата възниква едва на "пътя на виждането", т. е. първото бодхисатва-бхуми) негативно отношение към всякакъв вид съждение Най-общо, разсъдъчното мислене не може да се счита за истинно в абсолютен смисъл, но на относително ниво може да е както вярно, така и невярно...Друг въпрос е, че на определен етап от практиката, то може да се превърне в пречка (напр., когато в Ануттарайога-тантра са навлиза в т. нар "преживяване на Ясната светлина").

Imago: "Възприятието на къщата например не може да бъде неконцептуално, защото при отсъствието на понятието "къща" познанието на обекта на непосредственото познание ще бъде неопределено, следователно няма да бъде адекватно."

Функция на прякото осъзнаване е проявлението (на образа на къщата в съзнанието) и доколкото се възприема реален обект, то винаги е незаблуждаващо се (вярно) състояние на съзнанието.В примера, то задейства концептуален познавателен процес, който определя обекта като "къща" изключвайки всичко, което е "не-къща". Има и други варианти, както когато погрешно приемаме въжето за змия - в случая греши не прякото възприятие, а концептуалното съзнание приписващо на възприетия обект несвойствени характеристики. Изобщо, неконцептуалното съзнание винаги е вярно, а ако не е (напр. поради дефект в сетивния орган или липса на реален обект), то само изглежда пряко...Но то, разбира се, е неопределено в посочения от вас смисъл.

Imago: "По такъв начин стигаме до извода, че неконцептуалното осъзнаване не е прамана, т.е. не е достоверно средство на познанието."

Да, в това значение и по отношение на обикновените същества. В абсолютен смисъл истинно е само просветленото състояние на Буда. Нещо повече - макар  да е свободен от концепции и усилие, Буда спонтанно и без прекъсване облагодетелства съществата, подобно на изпълняваща желания скъпоценност, слънцето и луната, Индра и т. н. ..., но това ви е добре известно.

"Когато един човек страда от заблуда, това е болест; когато много хора страдат от една заблуда, това е религия."

- Робърт Пърсиг, Дзен и изкуството да поддържаш велосипед.

В будизма става дума не за въздържане от всяко мнение, а единствено за въздържане от крайни мнения, каквито са например крайностите на етернализма и нихилизма. Правилното мнение (диттхи, дришти) за будизма обаче  е категоричен императив - от него започва всичко, то е първото стъпало по пътя към просветлението.

Или пък да вземем понятието епохе в неговото феноменологическо значение - за Хусерл епохе означава въздържане от всякакво съждение относно съществуването на предмета на познание, за да могат съжденията относно същността му да имат по-голяма тежест. Нещо подобно наблюдаваме и в будизма. Предметите в емпиричния свят биват лишени от своето обективно съществуване и обявени за несамобитни (нихсвабхава, лишени от самобитие), но затова пък тяхната същност (татхата) става обект на свръхестествено (локуттара) и мъдро-трансцендентално (йоги-пратякша) познание.

Шчербатски е този, който първи провежда аналогията между будизма и Кант. Дхармите са феномени, а това, което лежи зад тях, дхарматА (татхатА), подобно на ноумена е непознаваема и в най-добрия случай задава недостижимата граница на идеала. Разликата обаче е, че дхарматА не е Ding an sich, нещо в себе си, по простата причина, че тя не е изобщо Ding - нито за нас, нито в себе си и за себе си.

Ясната светлина е безобектната (и безсубектна) способност за познание. От друга страна обаче природата на ума е да няма природа (нихсвабхававатта), защото пустотата не може да бъде природа (пракрити) на каквото и да било, както пояснява и Чандракирти в неговата Мадхямакаватара. "Мъдреците разглеждат липсата на собствена природа в дхармите като такава пустота, която е същевременно и пустота на всяка самобитна (субстанциална) пустота (ngo bas stong par 'dod pa yin). Такава пустота се нарича шунята-шунята (пустота на пустотата) и се използва с цел да възпрепятства разбирането на пустотата като нещо субстанциално (dngos po)."

Винаги са ме затруднявали термини като концептуално и неконцептуално осъзнаване, познание и т.н. Ако ги приемем в тяхната номинална стойност, тогава концептуално знание е това, в което се съдържат концепти, т.е. понятия и общи представи, а неконцептуално е това, в което такива концепти липсват. Цема трактатите обаче ясно демонстрират, че и двата вида прамани работят с концепти. Възприятието на къщата например не може да бъде неконцептуално, защото при отсъствието на понятието "къща" познанието на обекта на непосредственото познание ще бъде неопределено, следователно няма да бъде адекватно. От друга страна е пределно ясно, че изводното познание (анумити) работи единствено и само с определени възприятия (това е къща) и концепти (от типа Всички къщи имат покрив, т.е. идеята за покривността на къщата е неделима част от обема на понятието къщност). По такъв начин стигаме до извода, че неконцептуалното осъзнаване не е прамана, т.е. не е достоверно средство на познанието. Най-малкото защото осъзнаването на нещо изисква активирането на определен изводен механизъм, благодарение на който понятието къща се прикрепя към определени сетивни данни по силата на неизменното съпътстване между тях, вяпти).

Що се отнася до будизма в Тибет, всички школи се придържат към възгледа на Мадхямака (т. dbu ma), който според приетата в Кагю систематика се разделя на Рангтонг (т. rang stong) Сватантрика и Прасангика, и Шентонг (т. gzhan stong), като най-общо и опростено разликата  е, че в първия случай абсолютната реалност се описва от гл. т. на това какво не е, а във втория - от гл. т. на това какво е, както в характерния шентонг-текст от 3-я Кармапа Ранджунг Дордже "Чагчен Монлам" (18 строфа):

Наблюденията на явленията не намират нищо. Вижда се умът.
Гледайки ума не се вижда ум - той е пуст в същността си.
Чрез гледане на двете, вкопчването в дуалността естествено се разтваря.
Нека осъзнаем природата на ума, която е ясна светлина.

Шентонг твърди, че преживяването  напълно свободно от концептуални измислици е и преживяване на ясната светлина на Ваджра-ума... Много е изписано и изговорено по въпроса и не ми се иска да го преповтарям...Само един цитат от "Самоосвобождаване чрез оголено внимание - пряко въведение в ригпа" (Rig-pa ngo-sprod gser-mthong rang-gdrol zhes-bya-ba) на Гуру Падмасамбхава:

"Ум" - много говорят за него, много плямпат...Или изобщо не го разбират, или превратно го разбират, или едностранно го разбират. А какъв е наистина, не разбира никой. Затова и се множат всякакви учения, толкова, че не могат да бъдат изброени.
............................................................
Шраваките и пратйекабудите искат да го разберат от гледната точка на анатман, а какъв е  наистина - не разбират.
И останалите - всеки обича своето учение, своето писание и попадайки в неговата сянка, не вижда Ясната Светлина.
Шрраваките и пратйекабудите са заслепени от пристрастието  към субекта и обекта.
Мадхямиките са заслепени от пристрастието  към крайностите на двете истини.
Практикуващите крия- и йогатантра са заслепени от пристрастие към заклинанията и садханите.
Практикуващите маха- и ануйога са заслепени от пристрастие към пространството и осъзнаването.

Учителите имащи пряко, автентично постижение винаги са подчертавали непротиворечивостта на Рантонг и Шентонг, и са ги сравнявали с крилата на птицата...Като пример бих дал 8-я Кармапа Микьо Дордже или 1-я Джамгонг Конгтрул, пък ако щете и настоящия Далай Лама по мои впечатления (напр. коментара му към трактата за Махамудра в традицията Гелуг/Кагю от 1-я Панчен Лама).

Излиза, че и Калама сутта не източник на вярно познание

Наистина в Прамана-варттика достоверни източници на познание са само прякото възприятие (йогическото е само една от разновидностите му) и умозаключението (анумана), но не и свещеното слово, както е в брахманистките системи. Но доколкото съзнанието постигащо нещо посредством писмени източници,  действа на същия принцип, на който и умозаключението, някои тибетските геше и кхенпо обясняват, че чрез тези две състояния на съзнанието се провеждат три вида изследване...

Позоваването на Трипитака (както и оспорването на части от нея) е широко разпространено и преди,  и след Асанга: напр., в АК  (карика 24-6) или в Бодхичаряватара (главата за Праджняпарамита). Доколкото само Буда е абсолютно убежище, не виждам нещо неестествено или порочно в това, че будистите се позовават на него, когато се стремят да докажат своите схващания...

Разбира се, това е свързано с приемането на Буда за всезнаещ,, както и с т.нар. "доказателство за истинността му" чрез установяването на истинността на учението му, което се приписва на Дхармакирти. Запознат съм с мнението ви по този въпрос  и споделям възраженията ви, но съм раздвоен: това разбиране е споделено не само Геше Тинле, но и от много от тибетските учени... В коментара към Цема-ригтер на Сакя Пандита, уважаемият Кхенпо Цюлтрим Гямцо, пояснява, че в Цема-намдрел (Прамана-варттика) в контекстта на установяването на Буда за истинно съществуващ се дава първото определение за вярно познание от общоприета гл. т., но тъй като небудистите го опровергават с аргумента, че и техния бог-творец  има такова познание, се дава и второто определение показващо, че изначалната мъдрост на Буда е пряко, неконцептуално осъзнаване, което прояснява непознат обект - като Четирите Благородни Истини или Пустотата...

na bulgarski ako moje