Buddhist Forum

Явно Волтер е нямал предвид будизма или източните философско-религиозни системи. Но изказването му изведнъж прозвуча доста дзенско, затова го цитирах. Като свидетелство за една обща нагласа на ума да разглежда свободата и заробването като ментални конструкции, а не като социални факти и отношения.

Проблемът не се е решил още, защото се очаква до края на седмицата да се прехвърлим на нов сървър в Амстердам, заради по-добрата международна свързаност. Връзката с България ще си остане достатъчно бърза, във всеки случай 3-4 пъти по-бърза, отколкото от Щатите.

Аз пък, цитирах Тилопа, който казва, че докато не сме осъзнали изцяло зависимото възникване/пустотата, не трябва да изоставяме двете натрупвания - на заслуги (bsod nams kyi tsogs) и осъзнавне (ye shes kyi tsogs)...

Само по тази фраза не мога да съдя какво е имал предвид Волтер. Той обяснява ли?

Просветленото намерение или Бодхичита на стремежа (smon pa'i byang chub kyi sems), която възниква на основата на любящата доброта и съчувствието е само първата стъпка в Махаяна. Изобщо, нетантраничната Махаяна е постепенен път (lam rim). за разлика от подхода в Дзен, Дзог Чен или Махамудра (макар че и при тях има известна подготовка - напр. Ньондро и т.н.).

Проблема с личните съобщения реши ли се?

Много интересна тема... Разполагам с интересни коментари към този текст - само да ги намеря...

За различаването между дхарма и дхармата, основен текст на основоположника на Йогачара, Асанга, коментиран от брат му Васубандху.

Цитат от немския превод на Klaus-Dieter Mathes

[1.5. Das Wesensmerkmal des wahren Wesens der Gegebenheiten]
Същностният признак на истинската същност на дхарма

[76] Das [WesensJ-Merkmal des wahren Wesens der Gegebenheiten [lautet]:
Същностният признак на истинската същност на дхармите е следният:

[77-79] Die Soheit, [bei der] es keine Unterscheidung in zu erfassendes
[Objekt] und erfassendes [Subjekt einerseits] und zu benennendes [Ding] und Benennung [andererseits] gibt, ist das [Wesens]-Merkmal des wahren Wesens der Gegebenheiten.

Татхата (есенцията), в която няма никаква разлика между обекта за познание и познаващия субект (от една страна) и подлежащата на назоваване вещ и нейното название (от друга страна), е същностният белег на истинската същност на дхармите.

[80-84] Коментар:
Unterschiedslosigkeit [liegt vor,] da es der Reihe nach nicht als Zweiheit existiert und [in Ermangelung dieser] nicht zu benennen ist; denn jenes, worin es keine Unterscheidung gibt, wird 'unterschiedslos' genannt.

Безразличността е налице там, където тя, първо, не съществува като двойственост и (при липсата на такава) не може да бъде назована; защото онова, в което няма никакви различия, се нарича "безразлично".

Untersuchung der Momenthaftigkeit des Dings und des Namens
Изследване на мигновеността на нещата и имената

Als dritte und vierte wird die Untersuchung des Bezeichnens eines Eigenwesens und besonderer Eigenschaften genannt, nachdem Name (nâma) und Ding (vastu) nicht mehr voneinander getrennt gehalten werden können (tadubhayäbhisambandhe,

На трето и четвърто място са назовани изследванията на обозначенията на свабхава и споцефичните свойства, след което името (нама) и обектът (васту) не могат повече да бъдат държани разделно (тад-убхая-абхисамбандхе).

p. 120 Übersetzung: Dharmadharmatavibhagavrtti

[85-89] Wenn es Zweiheit oder zu benennendes [Ding] und Benennung wie [etwa in der Feststellung] "Dies ist ein zu erfassendes [Objekt], dies ein erfassendes [Subjekt]" oder "dies ist ein zu benennendes [Ding], dies eine Benennung" gibt, [genau] dann liegt eine Unterscheidung vor, und da es diese (sc. zu erfassendes Objekt usw.) nicht gibt, [heißt es] 'Soheit[, bei der] es keine Unterscheidung gibt1. Und weil gesagt worden ist, daß dies das [Wesens]-Merkmal des wahren Wesens der Gegebenheiten ist, ist das [Wesens]-Merkmal des wahren Wesens der Gegebenheiten korrekt und vollständig gelehrt worden.

Има някакъв бъг в личните съобщения, поради което не могат да се отварят. Ако има нещо важно и неотложно, пишете тук.

Тази тема започваше с изречението на Волтер, че човек се освобождава в момента, който пожелае това. Подобни идеи има и в дзен будизма - човек е изначално свободен, трябва само да осъзнае това, да се пробуди. А осъзнаването се предхожда от желание за пробуждане. Любимата на Махаяна бодхичитта.

Изкуството на спора е на особена почит в повечето школи на тибетския будизъм, за него има написани доста интересни книги, но, разбира се, човек трябва да е минал през манастирския "дебаториум", за да разбира точно за какво става дума. Това е психология, театър, логика, догматика и не на последно място, умствена култура.

Препоръчвам ви книгата на човек, който е преминал през всичко това и има безспорния талант да обяснява проникновено нещата, защото е едновременно геше и професор по философия.

Дами и господа - Джордж Дрейфъс!

http://www.thdl.org/essays/dreyfus/index.html

Благодаря ви за пожеланието.

Моите роднини и приятели са съгласни аз да стана монах и ме подкрепят. Те разбира се знаят, че това е моят избор и няма какво да се направи - не могат да ми променят решението.

 "Избрах Теравада, защото е най-старата, най-оригиналната, и най-малко променената форма будизъм, която съществува днес и се основава най-много на действителните думи на Буда."

Не случайно много сутри започват с "така чух...". Това, че определени учения не са били разпространявани открито и са били записани впоследствие не означава, че техния източник не е Буда Искрено се радвам за вас и ви желая успех! А как се отнасят вашите близки и приятели към намерението ви да станете монах?

В България има библиографска рядкост - изданието на Руската академия на науките, което дава кратко изложение на Висуддхимагго, изпълнено от ученика на Шчербатски - Борис Семичев. Но след като така или иначе ви трябва английски превод, то може да се обърнете към коментарите на моя добър приятел в дхарма Нина ван Горком към превода на Бхиккху Нанамоли

www.abhidhamma.org/visuddhimagga-1.htm

вж
www.zolag.co.uk/bega.html
и
www.zolag.co.uk/ebook.html

В България е прието името на Buddhaghosa да се изписва по санскритски маниер, Буддхагхоша.

Палийското сати е еквивалент на санскритското смрити и означава памет.