Кратко, но ясно описание на виджняна-скандха от Мипам Гямцо Ринпоче (1846-1912), един от основателите на движението Риме, велик учител и енциклопедист от периода на "тибетския ренесанс":
"Съзнанието се определя като това, което е осъзнаващо и способно да различава обектите и явленията.
Има шест съзнания, които се съотнасят с шесте сетивни/чувствени способности: съзнанията на окото, ухото, носа, езика, тялото и ума. Освен тези видове съзнания в школата Читтаматра се добавят още две: затъмнено и базово/основно съзнание.
Седмото (затъмненото) се отнася към шестте предишни. Когато в първия момент възникне възприятие на външен обект, във втория следва затъмнено съзнание. Това съзнание винаги се свързва с втория момент от възприятието. Това се случва, когато умът е обърнат навън. Когато умът е обърнат навътре базовото съзнание става обект на затъмненото съзнание. В този случай възникват четири неща, които определят затъмненото съзнание:
1.) Погрешен възглед за "егото".
2.) Гордост от "егото".
3.) Вкопчване в "егото".
4.) Незнание/глупост.
За обикновените същества, тези седем вида съзнания винаги съпътстват всяко възприятие. Базовото съзнание служи за основа на всяка ментална активност. Всички натрупани впечатления и действия се съхраняват и узряват при благоприятни обстоятелства от това съзнание."
Когато манас (клиштамановиджняна, т.е. седмото съзнание) се обърне към алаявиджняна (наричана още мулавиджняна, базово съзнание), се появява погрешното схващане на алаявиджняна като Аз, плюс гордостта, вкопчването и незнанието в крайна сметка.
В Абхидхармасамуччая Асанга пояснява, че групата на съзнанието (виджняна скандхавявастхана) включва ума (читта), менталния орган (манас) и съзнанието (виджняна).
1. Умът е базовото съзнание (алаявиджняна или мулавиджняна)съдържащо кармичните семена (сарвабиджакам алаявиджнянам) или кармични следи (васанапарибхавита) и затова също е познато като съзнанието, от което те узряват (випакавиджняна).
2. Менталния орган имащ за обект базовото съзнание (алаявиджняна аламбана) съдържа самополагане свързано с четирите замърсявания: схващането на базовото съзнание като Аз (атмадришти), егоизъм (атмаснеха), гордост (асмимана) и незнание (авидя). Затова се нарича и замърсено съзнание (клиштамановиджняна или клиштаманас) и присъства в благите (кусала), неблагите (акусала) и неутралните (авиякрити) състояния, освен при достигналите прекратяване (ниродхасамапатти).
3. Съзнанието включва петте сетивни съзнания и менталното съзнание.
Калу Ринпоче е обяснявал осемте съзнания чрез следната метафора: базовото съзнание е крал, неговият син принца е замърсеното съзнание, а шестте съзнания са техните пратеници... Начина, по който осемте съзнания и особено съзнанието основа (kun gZhi rnam shes) са обяснени в класическата Йогачаря и в Шентонг обаче са доста различни. В последния случай най-общо се казва, че абсолютната изначална основа (Ye Don-Gyi Kun-gZhi)е Татхагатхагарбха. Това по същество е Дхармакая и когато не се разпознава се превръща в първична съкровищница-основа (sByor-Ba Don-Gyi Kun-gZhi) съдържаща като потенциал сансара и нирвана...Е, това е доста опростено обяснение.
Много добро обяснение. Ако се опитаме да прокараме мост и към традиционния превод на тези три термина от санскрит, ще получим следната корелация:
читта - съзнание
манас - ум
виджняна - познание (различаващо знание)
Затова, за да се избегнат ненужните недоразумения, е много правилно и полезно да се привеждат оригиналните термини или направо да използваме санскритските термини, ако сме им свикнали.