Обикновено твърдят, че Паранирвана означава освобождение от по- нататъшни прераждания (превъплъщения), но следния епизод от 48 глава на голямата Махаратнакута сутра – Шрималадеви-симханада сутра, сякаш че опровергава това разбиране:
"Тогава Благословеният, обръщайки се към царица Шримала, издекламира следния стих:
В твоите минали животи аз те обучавах
И те водех по пътя на мъдростта.
А сега ти отново ме срещна тук.
И все така и ще се срещаме в бъдещите си животи."
След като казал този стих, Благословеният обявил пред насъбралите се, че царица Шримала ще постигне Висше просветление, като казал: " Навсякъде, където и да се родиш, ти ще се срещаш с мен и ще ме почиташ, както и сега".
Не са ли тези думи указание за илюзорността на Паранирвана и че в края на краищата си остава решаващ Ведическия принцип за добродетелен живот и като следствие на това постигане на по-добро ново раждане? А къде остава твърдението, че будизмът отхвърлял наличието на Индивидуална душа? За някои "будолози"това може да е така, но за Буда – със сигурност не.
"Към лъжливите възгледи се отнасят отричането на закона за причината и следствието от кармичните действия или възгледите на етернализма и нихилизма.
.............................................................
Етерналистите считат, че съществува постоянен "аз" и че света е създаден от вечен творец - Шива или Вишну. Според възгледа на нихилистите, всичко притежава независима същност; те не признават нито миналите, нито бъдещите раждания, нито закона за карма, нито освобождението от самсара, нито най-висшето освобождение.
.............................................................
Най-тежките от десетте недобродетелни действия са убийството и придържането към лъжливи възгледи.
.............................................................
Понеже умът ти е поразен от порока на лъжливите възгледи, то дори и добродетелните действия няма да те изведат на пътя на освобождението и няма да има някой, пред когото би могъл да се разкаеш." ;D
("Думите на моят съвършен учител. Устни наставления по предварителните практики на учението Дзогчен Лонгчен Нийнтиг" от Дза Патрул Ринпоче)
Будизмът е много широко понятие, за да се твърди, че всеки будизъм отхвърля съществуванетон на Аза. На границата на новата ера например са съществували редица будистки учения, които са допускали съществуването на независима лична същност (пудгала). Цялото учение се нарича пудгала-вада и очевидно е било много влиятелно, защото Васубандху отрежда цял раздел (пракарана) от Абхидхармакоша за опровергаването му.
Късната Йогачара и ранният Дзен също признават съществуването на Атман, или Дхармин под формата на татхагатагарбха или сугатагарбха (буддхата). Но такъв в ранния будизъм и собственото учение на Буда, фиксирано в Пали-канона, няма. Макар да се споменава т.нар. "безсмъртно".
От друга страна "будологията" (учението за състоянията и телата на Буда) допуска редица комбинации между проявената чиста съзнателност и базисното съзнание, например съществуването на абсолютно познаващ Буда, при когото са активни (правритта) само чистите форми на виджняна, докато мулавиджняна не функционира (нивритта).
Възгледът на ватсипутриите (нали така ги наричаха) наистина приема съществуването на личност в индивидуалния поток от дхарми (нито тъждествена, нито различна от скандхите), която накрая достига нирвана, но на това може да се гледа като на израз на изкусните средства (upaya) за водене на онези, за които отричането на индивидуална същност е било твърде плашещо и неразбираемо.
Тъй или иначе, оттогава насам, всички будистки традиции са се придържали към възгледа pudgalanairatmya (т. gang zag gi bdag med), макар да са го обосновавали различно. Напр., класическата Йогачаря прави това в контекста на учението за трите характеристики на феномените - parakalpita(т. kun btags), paratantra (т.gzhan dbang) и parinishpanna (т. yongs grub). Що се отнася до късната Йогачаря (Читтаматра)мисля, че няма пълно съответствие между Татхагатагарбха и Атман във Адвайта-Веданта (ако това имате предвид), макар влиянието да е безспорно, а и терминологията отчасти да съвпада. При всички случаи Ттхагатагарбха не е индивидуална душа.
А за телата на Буда какво да ви кажа - като станем Буди ще видим как стоят нещата :)
Между другото, благодаря за изясняването на термина васана (съвсем точно - това е еквивалента на баг чагс). Може ли да се каже, че това е, както кармичните отпечатъци (карма биджа) в алая-виджняна, така и кармичния импулс или тенденция, по силата на който тези семена "покълват"?
За индивидуална душа не може и дума да става. Ако има индивидуален субект, той не е нищо повече от (превратна) аперцепция на алаявиджняна в манас. Поради простата причина, че алаявиджняна е връзката между последната читта-вритти от старото съществуване и първата читта-вритти от новото съществуване, тя лъжливо се идентифицира с прераждащия се Аз. Абхидхармически обаче, дори и в ранната тхеравадинска систематика, трите типа съзнание (чути-читта, бхаванга-читта и патисандхи-читта) са модификации на една и съща випака-мано-видя, нищо че съществата са различни.
Разбира се, вие сте прав. Строго погледнато, обект на отрицание в будизма е емпиричния аз, разглеждан като индивидуална душа (джива) или субстанционална личност (пудгала). Затова предпочетох да употребя израза пудгала-найратмя, а не анатма-вада. Не че това е решение - неизкушените в будистката философия не правят тази разлика, както е видно от коментара на Avuso на сутрата. Все пак, мисля, че употребата на термина Аз (Атман)като синоним на Татхагатагарбха или крайната реалност, макар и да се среща в канонични текстове (напр.в Махаянасутраланкара) и да е допустимо, често води до подобни недоразумения.
Наистина идеята за някакво базово съзнание, което се съхранява и в Нирвана може да бъде проследена назад, чак до ранните школи на ватсипутриите и махасангхиките, а вероятно и до палийската Абхидхарма, както посочвате вие. От друга страна обобщенията са опасно нещо - нали и Пустотата е била интерпретирана по подобен начин от някои автори.
Цитирания от мен текст е класически за Дзог Чен, а неговите последователи трудно могат да бъдат заподозрени в отричането на Буда-природата :)
Цитат на: dagpo - 07 Ноември, 2006, 17:08:50
Разбира се, вие сте прав. Строго погледнато, обект на отрицание в будизма е емпиричния аз, разглеждан като индивидуална душа (джива) или субстанционална личност (пудгала). Затова предпочетох да употребя израза пудгала-найратмя, а не анатма-вада. Не че това е решение - неизкушените в будистката философия не правят тази разлика, както е видно от коментара на Avuso на сутрата. Все пак, мисля, че употребата на термина Аз (Атман)като синоним на Татхагатагарбха или крайната реалност, макар и да се среща в канонични текстове (напр.в Махаянасутраланкара) и да е допустимо, често води до подобни недоразумения.
Наистина идеята за някакво базово съзнание, което се съхранява и в Нирвана може да бъде проследена назад, чак до ранните школи на ватсипутриите и махасангхиките, а вероятно и до палийската Абхидхарма, както посочвате вие. От друга страна обобщенията са опасно нещо - нали и Пустотата е била интерпретирана по подобен начин от някои автори.
Цитирания от мен текст е класически за Дзог Чен, а неговите последователи трудно могат да бъдат заподозрени в отричането на Буда-природата :)
ах колко е искусително бърборенето със сложни термини, които не разбираме съвсем. Леле колко е привлекателна идеята да покажем колко (не)знаем..........нима не е по-смислено да прекараме дори и 5 минути в искрено вглеждане в недостатъците си - в истинска молитва към Ламите и Будите и Бодхисатвите, за да разберем, за да минем отвъд фалша, за да изоставим каквото има да се изоставя....
май не ;D
Гледайте да не изоставите и учението на Буда, устремен към отвъдното на фалша.
аз ли? аз съм свиня, за никакво следване на учението на Будата не може и дума да става. Само обърнах внимание на господина, нищо повече.
Благодаря за поучението yudra :) А в какъв смисъл казвате, че сте "свиня" - диамантена или друга някаква? Честно, не разбрах...
Днес четох едно дълго прощално писмо от Фил Колинс, в което обясняваше мотивите си за напускането на Дхаммастадигруп - най-главният се състоеше в това, че официалният лидер на групата, Ачарн Суджин проповядвала прекалено голям интелектуализъм в разбирането на Дхамма, че първо трябвало интелектуално да разберем Учението и едва след това щяло да ни просветне.
Любопитно четиво
Чисто дхармически погледнато, свинята също трябва да следва учението на Буда, защото тя е живо същество и като такова подлежи на окончателно и безвъзвратно просветление.
Цитат на: avuso - 05 Октомври, 2006, 19:53:50След като казал този стих, Благословеният обявил пред насъбралите се, че царица Шримала ще постигне Висше просветление, като казал: " Навсякъде, където и да се родиш, ти ще се срещаш с мен и ще ме почиташ, както и сега".
Висшето просветление не е паринирвана. Паринирвана е окончателното напускане на сансара - както на земната, така и на небесната, както на материалната, така и на нематериалната (арупа). Историческият Будда Шакямуни никога повече няма да се появи в сансара, а това, което е заложено в нас като зародиш на Буда (татхагатагарбха) е по природата си илюзорно битие (парикалпита-сат), което изпълнява ролята на своеобразен буда-симулакър, за да стимулира окончателното ни просветление.
Учението на Асанга може да бъде доста безкомпромисно в това отношение.
Цитат на: dagpo - 13 Декември, 2006, 09:53:12
Благодаря за поучението yudra :) А в какъв смисъл казвате, че сте \"свиня\" - диамантена или друга някаква? Честно, не разбрах...
напълно обикновена. вие сте виждали диамантени свини, така ли? това е изумително!!
а учението на буда много надхвърля интелекта и възможностите ми.
Щом хората започнаха да се отнасят един към друг по свински, съвсем нормално и в реда на нещата е Прасчо да започне да дава мъдри наставления.
Цитат на: Imago - 16 Декември, 2006, 12:11:16
Щом хората започнаха да се отнасят един към друг по свински, съвсем нормално и в реда на нещата е Прасчо да започне да дава мъдри наставления.
ТОЧНО това имах предвид! :)
"Историческият Будда Шакямуни никога повече няма да се появи в сансара, а това, което е заложено в нас като зародиш на Буда (татхагатагарбха) е по природата си илюзорно битие (парикалпита-сат), което изпълнява ролята на своеобразен буда-симулакър, за да стимулира окончателното ни просветление."
В Утаратантра-шастра Асанга/Майтрея наистина посочва, че ако Татхагатагарбха не съществува "не би имало отхвърляне на страданието и стремеж към Нирвана", т.е. това е определено като функция на Буда-природата. Разбира се, ние нямаме пряко познание за този присъщ на всички същества потенциал, но когато го определяте като парикалпита-сат, очевидно имате предвид нещо друго...Бихте ли обяснили.
"напълно обикновена. вие сте виждали диамантени свини, така ли? това е изумително!!
а учението на буда много надхвърля интелекта и възможностите ми."
"... когато Дхарма е на границата да изчезне - бхикшу, бхикшуни, упасака и упасики ще се съберат заедно, ще се разделят на групи и ще спорят един с друг." (Шрималадеви симхананда сутра)
Таши Делек
Имам предвид единствено факта, че представата ни за татхагатагарбха, колкото и адекватна да е, винаги е обусловена от нашите ментални конструкции, а и самата е викалпа, поради което се определя като парикалпита-сат (илюзорно съществуваща). Както и обстоятелството, че татхагата е както анупалапя (неизразим), така и анупалабдха (невъзпринимаем). Вероятно същото се отнася и за неговия зародиш.