Петте скандхи

[Upasaka]

В Пали канона се казва, че Аз-ът не е тъждествен на скандхите, но не и различен от тях /тъй като субстанциален Аз не съществува/. При това се говори за пет скандхи, които изграждат онова формално единство, което сме свикнали да наричаме личност. Това са тялото /рупа/, усещането /ведана/, осъзнаването /санна/, нагласите /самкхара/ и познанието /виннана/. Защо при изброяването на скандхите не се включват манас и будхи. Ясно е, че манас, в качеството си на вътрешно сетиво може да бъде причислен към рупа-скандха /тялото/ заедно с останалите пет сетива, но как стоят нещата с будхи? Какво е отношението му към скандхите?  

[Imago]

Да караме поред. Азът не е тъждествен със скандхите означава, че нито една от скандхите поотделно или в тяхната съвкупност не е Азът. Азът не е нещо различно от скандхите означава, че Азът не съществува и извън скандхите като някаква трансцендентна същност.

Защо Азът не е съвкупността от скандхите, както би могло да се очаква от будистката типология на личностите (пудгала)? Защото съвкупността, цялото не съществува реално. То е само название за обозначаване на други неща (елементи), които могат да бъдат както реално съществуващи (дравя-сат), така и понятийно съществуващи (праджняпти-сат).

Да вземем например самите скандхи. Те не са дравя-сат, защото очевидно не съществуват реално, извън и независимо от нашите обозначения за тях. Това, което съществува реално, са дхармите. Именно за тях ранният будизъм до Васубандху абхидхармика твърди, че са парамартха-сат (реално, абсолютно съществуващи), докато скандхите и Азът притежават единствено емпирично съществуване (самвритти-сат). В този смисъл трябва да се разбира и указанието на Асанга в Абхидхарма-самуччая, че скандхите са проявления на Аза.

* * *
За манас. Манас като вътрешно сетиво е разделен от петте външни сетива (които са в групата на материята) и поставен в групата на съзнанието (виджняна-скандха). Неговите обекти (дхарма-дхату) могат да бъдат както материални, така и нематериални. Грубите материални обекти са обект на външните сетива, фините материални обекти и кармичните матрици в качеството си на авиджняпти-дхарма са обект на манас, т.е. на вътрешното сетиво, което има природата на читта.

Що се отнася до буддхи, в ранния будизъм липсва пълен аналог на тази таттва, но с известно приближение можем да допуснем, че бхаванга-читта би могла да изпълнява някои от функциите на буддхи, например като осигурява единството на трансценденталната аперцепция (нищо че Аз е фиктивно - да не забравяме, че и за Хусерл фикцията е основен инструмент на трансценденталната рефлексия). Иначе в Махаяна будизма алаявиджняна е почти пълен аналог на буддхи, особено като хранилище на кармичните семена.

[Upasaka]

Да. Това за скандхите ми е относително ясно:
"Както хората казват "колесница" за събраните заедно части, така и всички наричат живо същество това, което е само скандхи" /Милинда-панха кн.II, гл.1/.

Това което казвате за алаявиджняна е интересно. Понякога съм се изкушавал да мисля, че алаявиджняна като особена онто-гносеологическа категория е по-скоро някакъв трик, с който йогачарините се опитват да обяснят как така, щом "всичко е само съзнание" /читта-матра/, ние откриваме феномени, които влизат в съзнанието ни /ако позволите да се пошегувам/ без да искат нашето съгласие? Предполагам си спомняте, че Бъркли разрешава този въпрос с помощта на Бога, но Васубандху /Старши/ и Сюан Дзан не могат да направят това по обясними причини!  

[Imago]

Ако се обърнем пак към Абхидхарма-самуччая, ще видим, че там читта е запазена марка (лакшана) на алаявиджняна. Тогава читта-матра (чистото съзнание) ще трябва да се тълкува и като ачитта (не-съзнание). Освен това алаявиджняна все пак е най-близкият роднина на абсолютния гносис (джняна-матра) именно поради факта, че и двете не страдат от дефектите на субект-обектното раздвоение.

[dagpo]

Цитат от Upasaka: "...манас, в качеството си на вътрешно сетиво може да бъде причислен към рупа-скандха /тялото/ заедно с останалите пет сетива..."

Може би ви е подвело определението за манас като "вътрешно сетиво" или "ментален орган", но той не е изграден от фино вещество (рупа прасада) като външните сетивни органи (индрия), които всъщност не съвпадат с грубите сетива - око, ухо, нос и пр. (напр., обонятелното сетиво се описва като подобно на медни иглички, които се намират вътре в носа). Друг въпрос е, че в рупа скандха присъстват и нематериални дхарми (като авиджняпти на сарвастивадините).

В разглежданото значение манас представлява предшестващия момент, който поражда менталното съзнание (мано-виджняна). Така както дадено сетивно съзнание възниква на основата на главно условие (сетивен орган) и обектно условие (сетивен обект), така и шестото съзнание има за свое главно условие предшестващия го момент в потока на същото съзнание.

[Imago]

Дори във Вайшешика манас е субстанция, различна от панчабхутани (петте елемента). Най-важната му специфика е, че е атомарен (има размерите на атом, както се твърди и в Чхандогя-упанишада) и развива висша скорост (самвега). В будизма манас (умът) е дхарма от групата на съзнанието (виджняна). Принадлежността му към сетивата го прави замърсен (клиштамановиджняна).