Обосноваване на Буда-природата

[dagpo]

Доколкото сайта има и образователна функция, малко предварителна информация: Махаяна-уттаратантра-шастра (Ратнаготра-вибхага) е едно от петте учения, за които се счита, че са предадени на Асанга от следващия Буда Майтрея. Тибетското название на текста е Тхегпа-ченпо-гю-лама-тенчьо, което може да се преведе като Трактат на Великата колесница за ненадминатата непрекъснатост. Има се предвид, че различните стадии по пътя към Нирвана (обикновени същества, Архати,Бодхисатви и Буди) са неразделимо свързани от общ елемент - същността на Буда или Буда-природата (Татхагатхагарбха или Сугатагарбха).

В петте глави на Гю-лама са разгледани седем основни теми (т. нар. "седем ваджра основания"): Трите скъпоценности, Буда-природата, Буда-качествата и Буда-активностите. В раздел IV на глава I наличието на Буда-природата във всички същества се обосновава чрез три довода:

"Защото съвършената форма излъчва,
Защото няма различие в характерното качество (Татхата, Така-битие),
И защото има Буда-потенциал,
Всички чувстващи същества притежават естеството на Буда."

Кратък коментар в съответствие с възгледа на Кагю-школата, основан на обясненията дадени от Дже Гампопа, разясненията на кхенпо Церинг Самдруп и моето ограничено и неясно разбиране. В цитирания текст същността на Буда се разглежда в три аспекта - като резултат, природа и причина:

1. Като резултат.
"Защото съвършената форма излъчва" Има се предвид, че всички чувстващи същества са проникнати от пустотата на Дхармакая. Състоянието на Буда е Дхармакая, Дхармакая е всепроникваща пустота и тя пронизва (khyab, обикновено се превежда като "обхваща") всички същества.

2. Като природа.
"Защото няма различие в характерното качество", означава, че истинската същност на Буда-състоянието (Дхармата,chos nyid) е идентична с Татхата (de bzhin gshegs pa, абсолютната същност определяна като "свободната от концептуална активност Дхармадхату") на съществата. В истинната природа няма разделение - нито една от двете не е по-добра или по-лоша, по-голяма или по-малка, по-висша или по-низша.

3. Като причина.
"И защото има Буда-потенциал" , т.е  способност за постигане на Буда-състоянието, която варира от временна невъзможност, през неопределена, на слушателите (Шраваките), на самотните осъществители (Пратйекабудите) и накрая до напълно узряла (Бодхисатвите).

Наясно съм, че превода от Уттаратантра-шастра, страда от всички недостатъци на многото пре-превеждания, в случая от санскрит през тибетски, английски на български, но с това разполагам   Бих се радвал, ако Imago (както и всеки друг, който се счита за подготвен) даде някакви разяснения по текста.

[Imago]

Като артподготовка можем да добавим коментарите на НСДЛ.

Както и статията на Такасаки за Татхагатагарбха.

Добавям и Глава Пета за Природата на Буда от коментарите на Трангу Ринпоче към Уттаратантра, особено

27. Природата на Буда е винаги налице във всеки,
защото дхармакая на съвършената будовост е всепроникваща,
татхата е неотличима (от дхармакая)
и всеки притежава съответния потенциал (татхагатагарбха).

[dagpo]

Супер! Благодаря!!! След като ги прочета, можем да продължим

[Upasaka]

Все пак, ако обърнем внимание на начина, по който Сарамати излага това учение за Буда-природата и по-късните превъплъщения на учението в Китай /не се имам за компетентен в Тибетския будизъм/, не може да не признаем, че то има известен теистичен характер. Естествено западната дума "теизъм" е твърде неподходяща, но както и да обвързваме това учение с пустотата или да искаме да покажам, че тази Буда-природа не е нищо друго, освен абсолютна безприродност, смятам, че ще сме предубедени, ако не признаем, че идеята за Буда-природата /така като тръгва от Сарамати нататък/ е реставрация на идеята за Абсолюта и то кореспондираща с Веданта.  

[Imago]

По същество в това се изразяват и възраженията на Матсумото Широ (1989) срещу татхагатагарбха. Според него тя представлявала отрицание на фундаменталната за ранния будизъм (Буда) анатма-вада, тъй като въвеждала принципа за вечната и неизменна основа (дхату) на моменталните и променливи феномени. Такакасу също не отрича, че подобно монистично развитие може да е било повлияно от индуизма.

[Upasaka]

Доген Дзенджи полога сериозни усилия да съвмести двата възгледа, но успехът му е спорен. Все пак Дзен решава проблемите фундаментално, като се отказва изобщо от "Закона за непротиворечието" и оставя нас хората от Запад да се чудим: "Философия ли е Дзен, не е ли?". Аристотел би отговорил без да се замисля... а някой дзен-майстор би ударил Аристотел с пръчка, също без да се замисля...  

[dagpo]

Що се отнася до будизма в Тибет, всички школи се придържат към възгледа на Мадхямака (т. dbu ma), който според приетата в Кагю систематика се разделя на Рангтонг (т. rang stong) Сватантрика и Прасангика, и Шентонг (т. gzhan stong), като най-общо и опростено разликата  е, че в първия случай абсолютната реалност се описва от гл. т. на това какво не е, а във втория - от гл. т. на това какво е, както в характерния шентонг-текст от 3-я Кармапа Ранджунг Дордже "Чагчен Монлам" (18 строфа):

Наблюденията на явленията не намират нищо. Вижда се умът.
Гледайки ума не се вижда ум - той е пуст в същността си.
Чрез гледане на двете, вкопчването в дуалността естествено се разтваря.
Нека осъзнаем природата на ума, която е ясна светлина.

Шентонг твърди, че преживяването  напълно свободно от концептуални измислици е и преживяване на ясната светлина на Ваджра-ума... Много е изписано и изговорено по въпроса и не ми се иска да го преповтарям...Само един цитат от "Самоосвобождаване чрез оголено внимание - пряко въведение в ригпа" (Rig-pa ngo-sprod gser-mthong rang-gdrol zhes-bya-ba) на Гуру Падмасамбхава:

"Ум" - много говорят за него, много плямпат...Или изобщо не го разбират, или превратно го разбират, или едностранно го разбират. А какъв е наистина, не разбира никой. Затова и се множат всякакви учения, толкова, че не могат да бъдат изброени.
............................................................
Шраваките и пратйекабудите искат да го разберат от гледната точка на анатман, а какъв е  наистина - не разбират.
И останалите - всеки обича своето учение, своето писание и попадайки в неговата сянка, не вижда Ясната Светлина.
Шрраваките и пратйекабудите са заслепени от пристрастието  към субекта и обекта.
Мадхямиките са заслепени от пристрастието  към крайностите на двете истини.
Практикуващите крия- и йогатантра са заслепени от пристрастие към заклинанията и садханите.
Практикуващите маха- и ануйога са заслепени от пристрастие към пространството и осъзнаването.

Учителите имащи пряко, автентично постижение винаги са подчертавали непротиворечивостта на Рантонг и Шентонг, и са ги сравнявали с крилата на птицата...Като пример бих дал 8-я Кармапа Микьо Дордже или 1-я Джамгонг Конгтрул, пък ако щете и настоящия Далай Лама по мои впечатления (напр. коментара му към трактата за Махамудра в традицията Гелуг/Кагю от 1-я Панчен Лама).

[Imago]

Ясната светлина е безобектната (и безсубектна) способност за познание. От друга страна обаче природата на ума е да няма природа (нихсвабхававатта), защото пустотата не може да бъде природа (пракрити) на каквото и да било, както пояснява и Чандракирти в неговата Мадхямакаватара. "Мъдреците разглеждат липсата на собствена природа в дхармите като такава пустота, която е същевременно и пустота на всяка самобитна (субстанциална) пустота (ngo bas stong par 'dod pa yin). Такава пустота се нарича шунята-шунята (пустота на пустотата) и се използва с цел да възпрепятства разбирането на пустотата като нещо субстанциално (dngos po)."

[dagpo]

Преди всичко, абсолютната реалност на явленията /дхармата, chos-nyid/ е неизразима и невъзприемаема всепроникваща пустота /сарвадхарма-шунята, chos-kun stong pa nyid/ и затова, по думите на Калу Ринпоче, ако искаме да я опишем "бихме изпаднали в положението на глухоням, който ес опитва да опише вкуса на бонбона в устата си: на него му липсват адекватни изразни средства". Всяко обяснение е подобно на пръст сочещ към луната, който не бива да се бърка със самата луна...Обикновено, тибетците казват, че умът е пуст в същността си /rang bzhin/, а природата му /ngo bo/ e ясна светлина. Наистина, ясната светлина /'od'gsal, прабхасвара/ е буквален превод на метафора обозначаваща (най-общо) недвойнствената /gnyes med/ познавателна способност, неотделима от пустотата и затова често се говори за "пустота на ясната светлина" /пратибхаса-шунята, 'od-gsal stong pa nyid/.

Цитат на Imago: "Такава пустота се нарича шунята-шунята (пустота на пустотата) и се използва с цел да възпрепятства разбирането на пустотата като нещо субстанциално (dngos po)."

Важно уточнение...Ако смятаме явленията за пусти (в смисъл на несъществуващи) и невъзникващи дори на конвенционално ниво, то приемаме пустотата буквално като я свеждаме до тотално отрицание и изпадаме в нихилизъм (с произтичащите от това последици - отричане на причинността и пр.). От друга страна, концептуалното изразяване (чрез понятия)на това, че умът е свободен от характеристики, означава да изпаднем в етернализъм, когато превръщаме пустотата в нещо (субстанциално съществуващо)...Последното може да се случи не само в резултат на погрешно формулирани идеи за пустотата, но и при неправилно разбиране на някои медитатавни практики: както, когото създаваме ментален образ на пустотата (т. нар. "шине без обект"), когато медитираме върху пространството или си представяме, че пустотата обхваща всичко сякаш е нещо във фазата на построяване /упаттикрама, dskyed rim/ на тантраническите садхани (в началото, на които всички феномени се разтварят в пустотата-основа посредством нарочна мантра).

[Imago]

Може би става дума за утпатти-крама, процес на възникване?

[dagpo]

Да, грешен правопис Става дума за процеса (фазата, стадия) на възникване ("раждане") на идама и "построяването" ("изграждането") на неговата мандала, който може да е повече или по-малко усложнен според класа тантра, към който принадлежи съответната садхана. Възникването винаги е последвано от завършваща фаза на осъществяването или съвършенството /сампанна-крама (?),rdzog-rim/, която в Анутара-йога тантра са разделя на фаза със знаци (напр. Шесте йоги на Наропа) и без знаци...Принципно първата фаза съответства на "пустотата е форма", втората на "формата е пустота" и разбира се, двете са неделими ("пустотата не е различна от формата (проявлението) и формата не е различна от пустотата").