Дхаммапада: За ума като начало

[Imago]

Първият ред на Дхаммапада гласи:

Манопуббангама дхамма маносеттха маномая

Преводът от пали е следният:

Дхармите са предхождани от ума, управлявани (превъзхождани) от ума, и съставени (изградени) от ум.

Като начало препоръчвам един доста авторитетен превод, при това с чудесните коментари на Буддхагхоша под формата на притчи.

http://www.tipitaka.net/pali/dhp/verseload.php?verse=001

* * *
Първият извод, който трябва да направим, е, че тук не става дума за читтаматра, т.е. за абсолютния идеализъм на съзнанието, проповядван от Йогачара. По простата причина, че термините са различни. В единия случай е манас (умът), а в другия - читта (съзнанието). И макар читта да включва в обема си манас, обратното не е вярно, манас не съвпада по обем с читта. Манас, умът, е седмата виджняна (съ-знание, ко-гниция) от групата на виджняна-скандха. При това той най-често е замърсен, поради което се отбелязва като клиштамановиджняна.

Следователно в първия и втория стих на Дхаммапада става дума не за чистото съзнание, не за абсолютния УМ (читта), а за относителното, замърсено от контакта си с емпиричните вещи съзнание, за манас като вътрешния сетивен орган (антахкарана).

Хората, потопени в океана на сансара, са подвластни на Ума, ръководят се от ума, техните интенции (четана) са изградени изцяло от желанията и нагласите на ума (маносамскара).

Съществуването ни в сансара е основният предмет на Дхаммапада, а не господството на чистото съзнание, на нероденото и несъставното (аджата и асанскрита), които се различават фундаментално от въпросния клиштаманас (замърсен с екзистенциални интенции ум).

[dagpo]

Благодаря за линка. Чел съм Дхаммапада в други преводи, но този, доколкото мога да преценя, е много добър. Необходимо е време, за да го прегледам по-внимателно, но все пак един предварителен въпрос. Според определението на Васубандху (Виджняптиматра тримшика шастра) седмото съзнание (клиштаманас) е:
1. съзнание опиращо се на алая-виджняна и привързващо се към нея като към аз;
2. същността му е мисълта, когитацията (маняна);
3. манас е съпроводен от четири клеши: незнание пораждащо илюзия за аз (атмамоха); концептуализация на този аз; гордост, опираща се на  аз-а; любов към аз-а;
4. при ариите  този аз отсъства, както и при напредналите практикуващи в състояние на медитация (ниродхасамапатти);
5. в процеса на разгръщане на съзнанието от алая-виджняна възниква манас, а впоследствие и другите шест съзнания.

Въпросът ми е за разликата между манас в  палийската Абхидхарма и т.н. и манас в Йогачаря.

[Imago]

Като начало можем да изхождаме от хипотезата, че Дхамапада е по-близко до Йогачара, отколкото до каноническата абхидхарма. За тази цел е необходимо да разглеждаме ума в Дхамапада именно като замърсения ум (клиштаманас), а не като чистия ум, не като чиста възможност за възприятие и познание.

Един много показателен израз, според който дхармите не са изградени от ума, т.е. не са конструирани от ума, а са направени от ум (маномая), в смисъл че умът е материалът, от който са направени дхармите; умът задава съдържанието на дхармите. В дадения слручай това се отнася дори и за материалните дхарми от класа на рупа-скандха, които влизат в обема на така наречените вътрешни дхарми, изграждащи тялото на човека. Те са читтасампраюкта (свързани със съзнанието). Външните рупа-дхарми обаче не зависят от съзнанието, не са част от 12-членната верига на зависимия произход. Техният произход зависи от други фактори, чисто физически по своето битие като топлината, сезонното време и елементната каузалност. Те се репродуцират в системата на така наречения Външен Зависим Произход (бахирдха пратитя-самутпада).

Повече за това вж. в Сутрата за оризовия кълн.

[Imago]

Може би е крайно време да се помисли и за нов български превод на Дхамапада, тъй като първият превод носи със себе си предимствата и недостатъците на английския превод на Макс Мюлер от 1870 г.

1. All that we are is the result of what we have thought: it is
founded on our thoughts, it is made up of our thoughts. If a man
speaks or acts with an evil thought, pain follows him, as the wheel
follows the foot of the ox that draws the carriage.

1. Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа с порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

2. All that we are is the result of what we have thought: it is
founded on our thoughts, it is made up of our thoughts. If a man
speaks or acts with a pure thought, happiness follows him, like a
shadow that never leaves him.

2. Всичко това, кoeтo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

* * *
Пали оригинал

манопуббангамА дхаммА маносеТТхА маномаЯ |
манасо че падуТТхена бхАсати вА кароти вА |
тато наМ дуккхамавети чаккаМ вахато падаМ || 1 ||

1. Дхармите са предхождани от ума, управлявани от ума и направени от ум.
Ако човек говори или действа с ум, обладан от злото,
злото ще го следва както колелото следва копитото (на вола).

манопуббангамА дхаммА маносеТТхА маномаЯ |
манасо че пасаннена бхАсати вА кароти вА |
тато наМ сукхаманвети чхАЯ вА анапАйинИ || 2 ||

2. Дхармите са предхождани от ума, управлявани от ума и направени от ум.
Ако човек говори или действа с ум, преливащ от благост,
щастието ще го следва като сянка и никога не ще го напусне.

[Imago]

http://www.buddhistvihara.com/online/narada/index.htm

http://www.tipitaka.net/pali/dhp/index.php

http://web.ukonline.co.uk/buddhism/verses.htm

http://www.metta.lk/tipitaka/utta-Pitaka/5Khuddaka-Nikaya/02Dhammapada/index.html

http://www.theosociety.org/pasadena/dhamma/dham-hp.htm#Contents

http://www.lankalibrary.com/Bud/dhammapada/d1.htm

http://www.accesstoinsight.org/cgi/search/search.pl?Terms=Dhammapada

[dagpo]

В каноническата Абхидхарма не се прави ясно разграничение между читта и манас, а тези понятия обикновено се употребяват като синоними.

Допустими са различни интерпретации на началото на Дхаммапада. Не мислите ли, че е възможно едно по-ограничено и буквално тълкуване на израза "направени от ум"(маномая), което да изключва рупа-елементите? Те , разбира се, са свързани със съзнанието не само, защото изграждат тялото, но и поради факта, че съзнанията-корелати се пораждат въз основа на съответните вътрешни и външни бази (аятана), т.е. "органите" (индрия) и обектите (вишая). Но макар и свързани със съзнанието (читта сампраюкта), рупа-дхармите са материални и затова не принадлежат към класовете на съзнанието и менталните явления (ведана, санджня и самскара).

В този случай, това че дхармите са предхождани и управлявани от ума, би могло просто да означава, че умът (манас) е доминиращия фактор, който причинява тяхната поява, защото въпреки, че възникват едновременно с него, те не възникват самостоятелно (ако не възникне той).

[Imago]

В каноническата Абхидхарма не се прави ясно разграничение между читта и манас, а тези понятия обикновено се употребяват като синоними.

Дхаммасангани е добър пример за това. Там са изброени около 200 дхарми, но ако се идентифицират синонимите, остават към 100. Дхармите, систематизирани в петата скандха, винняна-кхандха, започват с читта, следвана от манас, при което се обяснява, че манас е дхату и повечете случаи съвпада с читта. В тайландската абхидхамма всички нама-дхарми се делят традиционно на читта и четасика, според декларираните четири параматтха-дхамми (парамартха, върховни дхарми) - рупа, читта, четасика и ниббана (нирвана).

В махаянистката Абхидхарма пък читта се тълкува като синоним на виджняна изобщо. Така стоят нещата и в Саутрантика-Йогачара. Според радикалната интерпретация на Йогачара всичко е читта (читта-матра), според умерената - виджняна-матра (всичко е познание). Класическата Йогачара твърди, че по-скоро става дума за виджняпти-матра (номинализъм и илюзионизъм), отколкото за виджняна-матра (реализъм в духа на Платоновия) или читта-матра (субективен идеализъм на съзнанието).

Очевидно е, че нищо не може да се състои от читта, защото самото съзнание в качеството си на паратантра-свабхава е абхута-парикалпа (нереална илюзия). Нямаме право обаче и да твърдим, че дхармите се състоят от пустота, защото самата пустота не може да бъде пракрити по силата на четвъртия тип шунята, описана в Дхарма-санграха 46, а именно - шунята-шунята (пустота на пустотата).

[dagpo]

Наистина, Буда е преподал шунята-шунята срещу тенденцията пустотата да бъде мислена като нещо истински съществуващо, да бъде превръщана в обект. Дхармите са пусти,  разбира се, но не в смисъл, че се състоят или са направени от пустота.

Мисля, че О. Розенберг (в Проблеми на Будистката Философия), уточнява значението на термините читта, манас и виджняна в класическата виджняна-вада, по следния начин: виджняна = шестте емпирични съзнания, манас = седмото замърсено съзнание, читта = осмото съзнание (алая-виджняна).  

[Imago]

Да, така е и в Махаяна-санграха на Асанга. Читта в техническия смисъл на думата, т.е. като специализиран термин, се отъждествява с алаявиджняна. Но тук вероятно има и някаква друга тънка конотация, която е свързана с обстоятелството, че Васубандху и Асанга (в Махаяна-сутра-аланкара) определят висшия недуален гносис (джняна) като ачита. От една страна е нираламбана (безобектен), от друга страна е ачита, безсубектен - в джняна липсва деленето на грахя и грахака. Което позволява да изтълкуваме алаявиджняна заедно с това и като ачитта (несъзнание), когато е налице пълна трансформация на базата (ашрая-паравритти). Тоест, алаявиджняна е читта, когато клиштамановиджняна (замърсеният ум) полага осмото съзнание като субект на всяко познание и съзнание, и ачитта, когато умът престане да произвежда ментални конструкции, оставящи своите следи (васани) в алаявиджняна. Изчистването на алаявиджняна от всички санскари, дори и от пречистващата санскара на вишуддхи-марга, лишава АВ от превратните (парикалпита) характеристики на съзнателен субект.