Муламадхямака-карика на Нагарджуна

[Imago]

От предговора на Калупаханна

Старателният прочит на Накамура показва, че опитите да се открие автентичен Махаяна текст, на който Нагарджуна се е уповавал, са безплодни. Преди съставянето на Saddharmapundarika трудно може да става дума за прецизно написан трактат, който да обясни философията на Махаяна по начина, по който я представят съвременните учени. След като не е разполагал с толкова усъвършенствани Махаяна сутри, Нагарджуна е бил принуден да потърси учението на Буда в старите беседи от Никая и Агама. Този подход е още по-лесно обясним във време, в което проблемите произлизат не само от метафизическите школи като Сарвастивада и Саутрантика, но и от по-известните религиозни водачи – например Asvaghosa (Ашвагхоша), който отдава прекалено голямо значение на все по-популярната ,,вяра" в трансцендентен Буда. Внимателният прочит на Нагарджуна ще разкрие, че той е бил настроен критично и към двете тенденции.

Ако за образец на Тхеравада бъде посочен Buddhaghosa (Будхагхоша), а Candrakirti (Чандракирти) или Sаntideva (Шантидева) се приемат като съвършени махаянисти, в тези школи не биха се вписали нито Буда, нито Моггалипутта-тисса, нито пък Нагарджуна.

Изчерпателното изследване на Нагарджуна и Чандракирти ме убеди, че първият все още е предан на Буда, а вторият се е приближил по-скоро до ведическата интерпретация – така Чандракирти е положил началото на процеса, довел до изчезването на будизма като специфична доктрина в Индия.

Българският превод на Муламадхямака-карика е на Димитър Иванов, под редакцията на Милена Братоева и с предговор на Сергей Герджиков.