Промяна новините на форума:

Регистрацията е удобство, а не досадна необходимост.

Main Menu

Дзен практика

Започната от Upasaka, 31 Януари, 2007, 19:10:42

« назад - напред »

Upasaka

Винаги ми е било интересно защо на Запад има толкова много книги посветени на дзен-медитацията /всъщност изразът дзен-медитация е тавтология, защото "дзен" е японско четене на санскр. "дхяна"/? Че и някои от тези книги са доста обемисти!
Всеки път при сблъсък с подобни публикации се сещам за това как санхьоним /майстор/ Ким от Северна Корея /някогашният ми учител по Таекуон До/ преподаваше практиката на дза-дзен /кор. - за-сон/. Той просто казваше на учениците да застанат в съответната поза /падмасана, сиддхасана/ със затворени очи, да дишат бавно и равномерно и да очистят ума си от всякакви мисли. Това беше всичко! Никой не смееше да задава въпроси, защото вместо отговор щеше да получи наказание - лицеви опори, коремни преси и клякания, докато всички въпроси изчезнат от ума му. А ако не си прави лицивите опори както трябва, имаше и шамарене с платнения колан на до-бока /кимоното/ по задните части. Истински дзен! Какво повече е нужно? :)
Гате гате парагате парасамгате бодхи сваха!

Imago

Отговорът на загадката за простотата на дзадзен е вероятно в трансформациите, които йогачара преживява в Китай. Има класически чан-будизъм, има и народен чан. Няма съмнение, че народът едва ли е понесъл добре спекулациите на Асанга и Васубандху. ;)

Upasaka

По принцип китайското съзнание е практически ориентирано. Да оставим настрана народната религия, защото и три живота няма да ни стигнат да я изследваме щателно. Знаете, че там във всяко село си имат отделен пантеон от духове на предци, които се почитат по своеобразен начин. Тази народна религия на Китай усвоява в себе си всичко което й попадне и не е чудно, че същото се е случило с Чан.
Идеята ми е, че още преди идването на будизма в Китай - и Даоизмът, и Конфуцианството в техните философски аспекти /те също имат и народно-религиозен вариант/ са с подчертано практична насоченост. Съвсем естествено е, че тази нагласа се е пренесла и върху възприемането на будизма, а да не забравяме и факта, че в Чан по начало има даоистки влияния. Въпросът е, че в действителност, подобна практическа нагласа откриваме и в ранните сутри и е спорно кой е по-близо да учението на историческия Буда - Асанга или Хуей Нън.

П.п. А за майстор Ким... е, той човека все пак е член на Северно Корейската комунистическа партия и запасен офицер от армията на Ким Чен Ир.  ;D    
Гате гате парагате парасамгате бодхи сваха!

dagpo

#3
"...кой е по-близо да учението на историческия Буда - Асанга или Хуей Нън."

А има ли такова нещо като "единствено и автентично учение" на Буда?

Някъде срещнах, че в Тибет четяли произведенията на Нагарджуна, за да предизвикат дъжд - ето ви връзката между свещенното и профаното ;D

П.п. А за майстор Ким си мислех същото ;)