|
Страница 19 от 19
По време на британската интервенция Далай-лама XIII се намира в Монголия, където през 1905 г. той се среща с Ф.И. Шчербатски. Шчербатски превеждал за Далай-лама западната преса, а също така санскритска поезия, за което първойерархът на Тибет подарява на руския будолог безценни будистки санскритски текстове, които сега се пазят в Санкт-Петербургския филиал на Института по изтокознание на РАН. По-късно поради конфликт с китайските власти Далай-лама още един път временно напуска Тибет, като този път избира за убежище британска Индия. През 1913 г., след Синхайската революция в Китай и провъзгласяването на републиката (1911 г.), Далай-лама ХIII фактически провъзгласява независимостта на Тибет, като утвърждава тибетския национален флаг – „Снежен Лъв“. На конференция в Tимла (1913 – 1914), в която взели участие представители на Англия, Тибет и Китай, Тибет бил признат за независима държава, но представителят на Китайската Република отказал да подпише протоколите от конференцията. Държавният статут на Тибет остава неопределен, което след известно време имало съдбоносни последствия.
През 1933 г. Далай-лама XIII умира, като оставя Тибет също толкова традиционна и дори архаична страна, каквато бил и преди сто години. Появата на телеграфа в Лхаса, а малко по-късно – на радиото, били единственият признак за настъпването на ХХ век.
През 1950 г. правителството на Китайската Народна Република (провъзгласена на 1 октомври 1949 г.) въвежда войски в Тибет под предлог за неговото „освобождение“. Съветът за Безопасност към ООН отказва да разгледа протеста на Тибет срещу действията на КНР, определени от правителството на младия Далай-лама XIV като агресия, поради неясния международен статут на Тибет. При условията на доста широка автономия Тибет влиза в състава на Китай като Тибетски Автономен Район. Но провежданата от китайските власти политика (до голяма степен тяхното пренебрежение към религията, културата, обичаите на тибетците и тибетския език) водят до избухването през 1959 г. на въстание, започнало в областта Кхам. Въстанието е потушено, след което Далай-лама, много йерарси от всички школи на тибетския будизъм (но не и Панчен-лама) и множество тибетци от всички слоеве на обществото емигрират в Индия, което довело до рязко изостряне на китайско-индийските отношения. Започва периодът на тибетската диаспора и завършва историята на традиционен Тибет с всичките му институти и ценности.
Можем да се отнасяме по различен начин към онова, което става с Тибет от средата на ХХ век насам. Напълно е уместна елегичната печал по повод нахлуването на суровата реалност в тибетската легенда, сложила край на „будисткия проект“ за тибетска цивилизация. Безусловно трагедията на тибетския народ, насилствено изтръгнат от привичния живот и принуден да стане свидетел на оскверняването на неговите светини по време на „културната революция“, заслужава дълбоко съчувствие. И въпреки това не може да не признаем, че тибетският проект е обречен: през ХХ век с неговото глобализиране на всички социално-икономически, социокултурни и цивилизационни процеси просто няма място за тибетския резерват на духовност без комерсиализиране и схоластична наука, която не се грижи за практическото приложение на собствените си постижения. И ако историята не беше нахлула в Тибет с танковете на Народно-освободителната армия на Китай, тя навярно би могла по-меко, но не по-малко безмилостно да се появи в бутилка кока-кола и биг-мак.
|
