|
|
|
|
Будистка Тантра: Ваджраяна |
|
|
|
|
Автор Евгений Торчинов
|
|
събота, 22 юли 2006 |
|
Страница 22 от 22
Тантрическият будизъм фактически става водещо направление в късната индийска Махаяна от епохата на управлението на царете от династията Пала, последните будистки монарси в Индия (VIII – началото на ХIII), и е бил заимстван в същия този вид от оформиралата се вече тибетска традиция. Твърди се, че тантра-йога била практикувана и от такива известни мислители като Дхармакирти. По същество логико-епистемологичното разклонение на Йогачара във философията и тантра в будистката практика определят спецификата на будизма от последния период на неговото съществуване в родината му (макар че отделни будистки тантрици са живеели през ХV и дори през ХVI век, но след като мюсюлманите завоюват Бенгалия и Бихар през ХIII век, будизмът като организирана религия изчезва в Индия). И двете направления – философията и логиката на късната Йогачара и Ваджраяна – до голяма степен определят спецификата на тибетския будизъм (а после и на монголския, заимствуван също така и от народите на Русия – буряти, калмици и тувинци).
И обратно, в Далечния Изток тантра има относително незначително разпространение (макар че именно тя оказва силно влияние върху иконографията на китайския будизъм). Дори в Япония, където благодарение на забележителната личност на Кукай (Кобо Дайси, 774 – 835) тантрическата школа Сингон е достатъчно силна, влиянието на тантра забележително отстъпва пред влиянието на такива школи като Чиста Земя, Нитирен-сю, Дзен или дори Тендай. Това до голяма степен се обяснява с факта, че по време на разцвета на Ваджраяна китайският будизъм вече практически е бил оформен (през ХI век нова вълна на интерес към тантрите довежда до превеждането на редица ануттара-йога-тантри, но тези преводи са били съпроводени с големи съкращения и редакторска цензура на текстовете). Освен това в Китай културно-екологичната ниша на Ваджраяна била до голяма степен заета от даосизма. Въпреки това Ваджраяна и днес си остава изключително актуална за централноазиатския будизъм и доста интересен за изучаване феномен от духовния живот на източните народи.
(повтаряме, тантрите на най-висшата йога) използват всички описани по-горе методи и прийоми, но тяхното съдържание до голяма степен е променено. Освен това за тантрите от този клас са присъщи и редица специфични черти, които в популярната литература обикновено се асоциират с думата „тантра“ и много често, когато става въпрос за тантри, се имат предвид именно тантрите от най-висшата йога (Гухясамаджа-тантра, Хеваджра-тантра, Чандамахарошана-тантра, Чакрасамвара-тантра, Калакачакра-тантра и др.). Преди обаче да се занимаем с тяхната специфика, ще си зададем въпроса за произхода на Ваджраяна, което до голяма степен ще ни помогне да разберем и същността на тантричните текстове от най-висшата йога, и характера на описваните в тези текстове методи, а също така и езика, с който тези методи се описват. (буквално „кръг“) е сложен триизмерен (макар че съществуват и плоски икони, изобразяващи мандали) модел на психокосмоса в аспекта на пробуденото съзнание на един или друг буда или бодхисаттва (неговото изображение обикновено се поставя в центъра на мандала). Йогинът визуализира мандалата, изгражда вътрешна мандала в своето съзнание, която после чрез акт на проекция се съвместява с външната мандала, преобразувайки обкръжаващия йогина свят в божествен свят, а по-точно – променяйки съзнанието на йогина така, че то започва да се разгръща на друго ниво, което съответства на нивото на разгръщане на съзнанието на божеството в мандалата; това вече не е „светът на прахта и калта“, а Чистата Земя, „Полето на Буда“. Ще споменем, че са съществували дори грандиозни храмови комплекси, построени под формата на мандала. По мнението на много изследователи такъв например е знаменитият индонезийски манастир Боробудур, който представлява една гигантска мандала в камъка.
|
|
Последна промяна ( събота, 22 юли 2006 )
|
|
|
|
|
Мнения |
|
|
|
|
|
|
Кой е онлайн |
|
В момента на сайта има 21 гости онлайн |
|
|
