Форум за будизъм и будистка философия

Всички тантри, т.е. доктринални текстове на Ваджраяна, които като сутрите представляват наставления, вложени от авторите в устата на самия Буда – Бхагаван, са разделени на четири класа: крия-тантри (тантри на пречистването), чаря-тантри (тантри на действието), йога-тантри (йогически тантри) и ануттара-йога-тантри (тантри на ненадминатата йога), като последният или висшият клас също е разделен на майчини тантри (ако в тях се набляга на мъдростта – праджня, и женското начало), бащини тантри (ако в тях особено значение се придава на метода – упая, и мъжкото начало) и недвойствени тантри (ако тези два принципа имат еднаква роля). Съществуват и някои специфични класификации. Така например тибетската школа Нингма-па нарича ануттара-йога Велика Йога (маха-йога) и добавя още два типа йога: ану-йога (микройога), предполагаща работа с „фините“ (енергетични) психофизиологични центрове на тялото (чакри и нади) и [маха] ати йога ([велика] съвършена йога, или Дзогчен). Наистина трябва да добавим, че окончателно стандартната класификация на тантрите се утвърждава доста късно, не по-рано от ХI век, и то не в Индия, а в Тибет. Възможно е неин автор да е Бромтон/Дромтонпа, 992 – 1074, ученик на знаменития проповедник на будизма в Страната на Снеговете Атиша, макар че тя окончателно става общовалидна едва по времето на Цонкапа, ХIV – ХV век.

Всеки тип тантри има свои методи: в крия-тантрите преобладават външни форми на практика, преди всичко различни мистични ритуали, в чаря-тантрите се появяват елементи на вътрешна, съзерцателна практика, в йога-тантрите тя преобладава, а ануттара-йога-тантрите вече изцяло спадат към вътрешната психопрактика. Между другото, за ануттара-йога-тантрите са характерни и редица други специфични черти, които доста ясно отличават този тип тантрически текстове от текстовете на другите класове.