Форум за будизъм и будистка философия

Тук веднага трябва да кажем, че самата дума „тантра“ изобщо не характеризира спецификата на този нов тип будизъм. „Тантра“ (както и сутра) е просто дума за обозначаване на особен тип текстове или учения, в които може и да няма нищо „тантрично“. Ако думата „сутра“ означава „нишка“, на който нещо се нанизва, то думата „тантра“, образувана от корена „тан“ (тегля, разтягам, разпростирам) и суфикса „тра“, означава основата на плата, вътъка; както и в случая със сутрите, тук става дума за базови текстове, които служат като основа или опора. Затова, макар самите последователи на тантризма да говорят за „Сутраяна“ (път на сутрите, т.е. Хинаяна и Махаяна) и „Мантраяна“ (път на мантрите), те все пак предпочитат да наричат своето учение Ваджраяна, като я противопоставят не на Махаяна (тантрите винаги подчертават, че Ваджраяна е „пътят“, яна, вътре в Махаяна), а на класическия махаянски път на постепенното усъвършенстване, на така наречената парамитаяна, тоест, Пътя на парамитите или съвършенствата, които отвеждат на Другия Бряг. С други думи, Ваджраяна се противопоставя именно на Парамитаяна, а не на Махаяна, която включва в себе си както Парамитаяна (достигане състояние на Буда след три неизброими калпи), така и Ваджраяна (достигане на състояние на Буда след един живот или дори „в това тяло“).

Думата ваджра, която влиза в названието „Ваджраяна“, първоначално се е употребявала за обозначаване на гръмотевичния скиптър на индийския Зевс – ведийския бог Индра, но постепенно смисълът й се изменя. Работата е там, че едно от значенията на думата „ваджра“ е „елмаз“, „адамант“, т.е. диамант. В рамките на будизма с думата „ваджра“ започват да се асоциират, от една страна, изначално съвършената природа на пробуденото съзнание, подобна на несъкрушим диамант, а, от друга – самото пробуждане, просветление, подобно на мигновен удар на гръм или поразяваща със светлината си мълния. Ритуалната будистка ваджра, както и древната ваджра, представлява вид скиптър, който символизира пробуденото съзнание, а също така каруна (състрадание) и упая (изкусни средства) в опозиция на праджня – упая (праджня) и пустотата са символизирани от ритуално звънче; съединяването на ваджра и звънчето в ритуално кръстосаните ръце на свещенослужителя символизира пробуждането като резултат от интеграцията (юганнадха) на мъдростта и метода, пустотата и състраданието. Следователно думата Ваджраяна може да бъде преведена като „Диамантена Колесница“, „Гръмотевична Колесница“ и т.н. Първият превод е най-разпространен.