Форум за будизъм и будистка философия

Йогачара не се ограничава с подобни класификации. Затова нейните създатели допълват изброените видове съзнание с още два типа. Те въвеждат така наречените седмо и осмо съзнание (тъй като типовете съзнание винаги се изброяват в текстовете в определена последователност, те често биват обозначавани просто по поредния им номер в този списък): манас (клишта-мановиджняна)***В ранната Абхидхарма манас също присъства като седми типологичен „элемент“ на виджняна-скандха, така че йогачарите само го преименуват на „замърсено ментално съзнание“, което не е много удачно название, тъй като шестият элемент на тази скандха продължава да бъде мановиджняна, просто ментално съзнание, което може да бъде както клишта, така и аклишта – ПГ.*** и алая-виджняна.

Думата „клишта-мановиджняна“ означава „зацапан“ или „омрачен ум“, но както вече беше споменато, йогачарите обикновено го наричат просто „манас“, което ще правим и ние оттук нататък. Наричат го също така „захващащ се“ или „вкопчващ се ум“, защото именно манас образува центъра на емпиричната личност, който човек приема като „Аз“. Именно манас е отговорен за възникването на илюзията за съществуването на самостоятелна индивидуалност, различна както от другите индивидуалности, така и от външния свят. Манас поражда активно заинтересовано отношение към външния свят, като поражда представите: „това съм аз, а това са другите хора“, „това съм аз, а това е външният свят“, „това е мое, а това не е мое“ и произтичащите от тях многообразни по своите прояви привързаности, влечения и отблъсквания. Манас е коренът на всички форми на егоизъм и егоцентризъм. ***Всъщност всички тези характеристики повече доближават клишта-мановиджняна до аханкара, Его-то в системата на Санкхя-Йога, – ПГ.*** Феноменологично манас също така е оста, която обединява всички данни от възприятията и всички форми на психическата дейност в единно цяло, наричано „личност“.