|
|
|
|
Автор Евгений Торчинов
|
|
събота, 22 юли 2006 |
|
Страница 37 от 37
Интересно е, че трактатът за пробуждането на вярата в Махаяна осигурява теоретична обосновка и на махаянския култ: истинната реалност на извечно пробудения Ум отвътре въздейства върху съзнанието на хората, като формира васаните, насочващи хората към доброто и усъвършенстването. Това противодейства на васаните, които се натрупват в алая-виджняна и стимулират кармичната активност на живите същества, която ги привързва към сансара. А това вече прилича на идеята за божествения промисъл в теистичните религии. Освен това влиянията на природата на Единния Ум могат да приемат в индивидуалното съзнание образите на наставляващи човека по пътя към доброто буди и бодхисаттви, които се и почитат в многобройните богослужебни ритуали и литургични церемонии на махаянския будизъм.
Постепенно синкретичната философия на Йогачара-гарбха все повече се дистанциира от класическата Йогачара, като й се противопоставя дори с названието си. В класическата Йогачара думите читта (ум, съзнание) и виджняна (съзнание, познавателни образи) се употребяват като синоними и, съответно, за синоними са били смятани и такива само названия на Йогачара като читтаматра и виджнянаматра. Синтетичното направление си присвоява названието читтаматра, разбирайки под читта (ум) единния и абсолютен Ум, Татхагатагарбха и оставя названието виджняна-вада (или виджняпти-матра) на класическата Йогачара. По-късно, вече в Китай, известният теоретик на школата Хуаян, патриархът Фа-дзан, влизайки в полемика със също толкова известния Сюан-дзан, заявява, че неговата школа, представляваща читтаматра (кит. вей син), постига самата абсолютна природа на феномените на Ума – дхармите (фасин – дхармата), докато виджнянаматра (кит. вей ши) на Сюан-дзан постига само признаците на тези феномени (фасян – дхармалакшана), без да прониква в същността на тяхната абсолютно недвойствена природа. Това фактически било равнозначно на твърдението, че класическата Йогачара спира на нивото на относително реалното (паратантра), докато синтетичната гарбха-йогачара прониква в нивото на съвършената реалност (паринишпанна). И именно в Китай (а после в Корея, Япония и Виетнам) теорията за изначалното пробуждане на синкретичната Йогачара-гарбха става най-важният и определящ аспект на будистката традиция в този този регион.
С това завършваме нашия по необходимост кратък очерк за будистката философия и преминаваме към обзора на един нов етап в еволюцията на индийския будизъм – Ваджраяна, диамантената колесница на тантрическия будизъм.
е нивото на съвършеното знание, присъщо на Будите. То е свързано с разбирането за пустотата на паратантричното ниво по формулата „паратантра минус парикалпита е равно на паринишпанна“. Виждането на паратантра такава, каквото е, т.е. в нейната „такавост“ (татхата), е именно съвършеното знание, лишено от субект-обектни раздвоения. е ниво на реалност, както я разбират Абхидхарма и Мадхямака. Това е светът „само и изключително на съзнанието“, в който няма нищо самобиващо и в който всеки феномен съществува в зависимост от другите феномени във веригата на тяхната взаимна обусловеност. Цялата йогачарска феноменология на съзнанието, включително и алая-виджняна, е анализ именно на това ниво. То притежава относителна реалност, тъй като е относително чиста видимост, но не и пълна илюзия. Разбира се, реалността на това ниво е лишена от собствена природа в съответствие с учението на Мадхямака. е такова ниво на реалност (или ниво на познание, което за Йогачара практически е едно и също), което съответства на обичайния светоглед. Това е свят на „самобитни“ обективни неща и самостоятелни субекти, свят, както го разбира обитателят, съдещ за всичко от позициите на непосредственото възприятие и простия здрав смисъл. Това е равнището на менталните конструкции (калпана) и проекции на омраченото съзнание. Той е подобен на чиста илюзия и има природата на мираж. следователно е коренното съзнание (мула-виджняна) или, както казват тибетците, това е „съзнанието – корен на всичко (тиб. сем кюн жи/сем кюн гжи). Всички останали видове съзнание (седемте вида емпирично съзнание) с тяхната интенционалност и съдържания произтичат от алая-виджняна или по-точно – те са форми на нейното инобитие, нейни превърнати форми (паринама). Но алая-виджняна в никакъв случай не е Абсолют и не е субстанция. Първо, както ще видим по-късно, алая-виджняна спада към равнището на относително реалното, а не съвършено реалното. Второ, алая-виджняна не е пребиваваща в покой субстанция, а континуум, и текстовете често я сравняват с река или поток. Естествено е, че алая-виджняна, както и всичко, което произтича от нея, е невечна (анитя) и мигновена. Трето, алая-виджняните са неизброимо много: всяко живо същество с преживявания от него свят се свежда до „своята“ алая-виджняна, в която също е налице субект-обектна дихотомия.
|
|
Последна промяна ( събота, 22 юли 2006 )
|
|
|
|
|
Мнения |
|
|
|
|
|
|
Кой е онлайн |
|
В момента на сайта има 22 гости онлайн |
|
|
