|
Страница 4 от 37
Това са следните съчинения:
а) Мадхянта-вибхага (Дискурс за намирането на средата между крайностите). Това е своеобразна пропедевтика на Йогачара, която я свързва с Мадхямака.
б) Йогачарабхуми-шастра или Йогачарябхуми-шастра („Трактат за степените на йогическата практика“ или „Трактат за степените [на усъвършенстване] на учителите по йога“). Това е най-големият по обем философски паметник на класическия индийски будизъм. Той представлява детайлно изложение на системата на ранната Йогачара под формата на анализ на степените на благородния път към просветлението.
в) Махаяна-сутраланкара (Украшение на махаянските сутри) – своеобразен текст, който се доближава по тенденция до учението Татхагатагарбха. Известен е с това, че в него истинната реалност, каквато е, се описва с такива нехарактерни за будизма термини като Велик Аз (махатман), Висш Аз (параматман) и Чист Аз (шуддхатман).
г) Абхисамаяланкара (Украшение на свръхреализацията) – текст, който спада по-скоро към традицията на Мадхямака, отколкото към Йогачара. Написан е като коментар към сутрите на праджняпарамита. В Тибет (особено в школата Гелуг-па) е смятан за най-важен коментар към праджняпарамитските сутри.
д) Ратнаготра-вибхага или Уттпара-тантра („Анализ на скъпоценния род“ или „Висша тантра“) – класически текст по теорията на Татхагатагарбха без никакви елементи на Йогачара.
2. Съчинения по махаянската Абхидхарма, написани от позициите на Йогачара. Това са преди всичко двата трактата на Асанга – Абхидхарма-самучая (Свод на Абхидхарма) и Махаяна-сам[пари]граха (Компендиум на Махаяна); последният текст е написан като коментар към загубената за нас Махаяна-абхидхарма-сутра.
|
