Форум за будизъм и будистка философия

Какво означава самата дума татхагатагарбха?

Татхагата, както вече споменахме, е един от основните епитети на Буда; в дадения случай това е просто епитет на „Буда“. А думата „гарбха“ е полисемична, като явно точно затова и е била избрана от неизвестните създатели на този термин. Първо, тя има значението на „зародиш“, „ембрион“. Второ, тя обозначава вместилището, в което се намира ембрионът – матката, йони, лоното. Оттук думата „Татхагатагарбха“ може да бъде разбирана и като „Зародиш на Буда“, и като „Лоно на Буда“, „вместилище на Буда“. И двете значения са доста важни за теорията гарбха.

В първото си значение гарбха се разбира като зародиш на състоянието на Буда във всяко живо същество. С други думи, всяко живо същество потенциално притежава природата на Буда, или потенциално е Буда. Това положение получава в традицията две напълно различаващи се интерпретации. Според първата гарбха трябва да се разбира чисто метафорично като възможността всяко живо същество да стане Буда: в природата на съществата няма нищо, което би могло да им попречи да станат Буди. В дадения случай не става въпрос за някаква същност или субстанция, която би могла да се нарече „природа на Буда“. Когато Буда в сутрите известява истината, че във всяко същество е скрит зародиш на състоянието на Буда, той е имал предвид само това, че всяко живо същество има възможност да стане Буда. Тази интерпретация се приема практически от всички направления на Махаяна, в това число и от тези, които (като например гелугпинците в Тибет) смятат за окончателно учението на Мадхямака-прасангика. До известна степен изключение прави класическата Йогачара, тъй като йогачарите (в съответствие с Йогачара-бхуми-шастра) разделят всички хора на особени категории или родове (готра; тези готри са пет) в зависимост от тяхната способност да се придвижват по будисткия Път. Смятало се например, че някои хора (поне в дадения живот) по природа са лишени от възможността да станат Буди или бодхисаттви; техният „таван“ е състоянието на хинаяниста – шравака. Йогачарите допускат и съществуването на иччхантики, т.е. хора, които по принцип са лишени от възможността да постигнат просветление. А доктрината гарбха провъзгласява съществуването само на една готра – готрата на Татхагата, „семейния клан на Буда“, към който спадат всички живи същества. Но позицията на йогачарите, изключващи еднаквата възможност за съществата да постигнат пробуждане, е била изключение за направленията на махаянския будизъм.