Форум за будизъм и будистка философия

Тази школа има и няколко други названия: виджняна-вада (учение за съзнанието, теория за съзнанието), виджняпти-матра (единствено само понятия), виджняна-матра (единствено само съзнание) и читта-матра (единствено само съзнание). В Индия термините виджняпти-матра и читта-матра са разглеждани като абсолютни синоними, докато в Китай (и по-малко в Тибет) първият термин (китайски вей ши) обозначавал учението на класическата Йогачара, а вторият (кит. вей син)***От това название (с наставката „чжу и“, аналогична на „изъм“) е образувана и съвременната китайска дума за идеализъм, вейсинчжуи.*** – доктрината Татхагатагарбха (вж. следващата лекция) за единния и абсолютен Ум.

Най-важни източници на Йогачара са следните текстове:

1. Така наречените трактати на Майтрея-Асанга. Според будистката традиция Асанга бил вдъхновен за създаването на философията Йогачара от самия бъдещ Буда Майтрея, чийто ученик успял да стане (вж. преданието за това по-горе, лекция 3). Много дълго това твърдение било възприемано само като легенда, но днес много будолози смятат, че Асанга наистина е бил ученик на някакъв учен монах на име Майтрея или Майтреянатха (Майтрея – спасител), отъждествен от по-късната традиция с бъдещия Буда, който именно се смята за покровител на Йогачара. В такъв случай Майтрея също трябва да бъде смятан за един от основоположниците на философията Йогачара. Смята се, че Асанга получил от бодхисаттва Майтрея пет трактата, които образуват основата на йогачаринското учение.***Трябва да отбележим, че петте трактата на Майтрея-Асанга се приемат за даденост само в късната индо-тибетска традиция. Китайската традиция приписва четири от тях на Асанга, а петия, Ратнаготра-вибхага, на Сарамати (кит. Дзян-хуей).***