Форум за будизъм и будистка философия

Впрочем, едва през ХII век, когато будизмът в Индия (преди всичко на територията на съвременния щат Бихар и в Бенгалия) доживява своите последни дни, брахманистката мисъл съзрява до теоретичен реванш, новата логическа школа Навя-Няя (нова Няя), основана от Гангеша. Но, след като загубили един толкова мощен философски опонент, какъвто бил будизмът, брахманите не се възползвали в пълна степен от могъщата аналитика на школата на Гангеша, която, по сполучливия израз на един индолог, се превърнала в прекрасна мелница, която нямало какво да мели.

Късната Йогачара напълно господства в манастирските университетски центрове в Индия през VIII – ХII век, откъдето именно се разпространява и в Тибет, където се превръща в основа на манастирското образование: именно с нея (като прамана-вада – учение за източниците на правилното познание) започва философското образование (цанид) в Страната на Снеговете. Но в Китай (и изобщо в Далечния Изток) късната Йогачара остава практически неизвестна (до голяма степен нейното откриване там спада към ХХ век, когато тя привлича вниманието на един голям философ от така нареченото постконфуцианско направление, Сюн Шили).

Късните йогачари фактически се отказват от концепцията за алая-виджняна, като я смятат за някакво свръхемпирично метафизично допускане, което противоречи на тяхната нагласа за радикален емпиризъм. Но те разширяват обема на понятието васана, като активно го използват в своята философия. Например такава васана, конвенционален „стародавен навик“, от гледна точка на късните йогачари е езикът.