Форум за будизъм и будистка философия

Сред монасите на Наланда имало обичай от време на време да се събират заедно и да четат, като обсъждат, някое философско съчинение. А монасите смятали Шантидева за глуповат и не много способен човек. Междувременно дошло ред той да чете текста. Шантидева попитал какво да чете, свое или чуждо. Монасите решили да се пошегуват с глуповатия наивник и му предложили да прочете собственото си съчинение. И Шантидева започнал да чете Бодхичаряватара (Бодхисаттвачаряватара), текст, който много бързо станал нормативен за Махаяна, трактат за идеала на бодхисаттва и пътищата на Махаяна. Докато четял текста, Шантидева изпаднал в самадхи, а после започнал и да левитира, като се издигнал над пода пред изуменото и потресено братство. Вече естествено никой не го смятал за глупак.

Междувременно будизмът достига своята зрялост и философията на Йогачара става най-доброто свидетелство за тази зрялост. В доктринален план появата на Йогачара се оказва тясно свързана с учението за трите оборота на Колелото на Дхарма, провъзгласено в Сандхинирмочана-сутра. Според това учение теорията „[всичко е] само съзнание“ (читта-матра) е висша и окончателна истина, открита от Буда (вж. лекция 4).

Самото название „йогачара“ означава „практикуване на йога“, поради което обикновено се твърди, че школата придава особено значение на заниманията с йога. Същевременно за всеки човек, който поне малко е запознат с Йогачара, става ясно, че тази изтънчено-рафинирана система изисква твърде големи интелектуални усилия, за да бъде овладяна в пълен обем, за да бъде смятана само за теоретични пролегомени към практиката. Йогачарините, разбира се, са практикували йога, но едва ли в по-голям обем от представителите на другите школи. Затова в дадения случай имаме работа с особено разбиране за йога: тук в качеството на йога функционира самата философия; Йогачара е философия, изпълняваща функцииите на йога, или философия, превърнала се в йога. Най-важната задача на будистката йога е преобразуване съзнанието на човека, фундаменталният му поврат (ашрая-паравритти), за да може човек да се превърне от профанно сансарично същество в пробуден и просветлен Буда. А философията на Йогачара е посветена на една задача – да се изясни как функционира съзнанието и какви са механизмите на неговата дейност и неговото преобразуване. Следователно задачите на йога и на философията тук почти съвпадат и може да се каже, че Йогачара е методология на йогическата практика, своеобразен проект на йогическата алхимия за трансмутация на омаяното и объркано съзнание в пречистено и бодърстващо.