Форум за будизъм и будистка философия

Народите от Далечния Изток се стремели към усвояване на китайската култура, възприемана като универсална и единствено възможна. За народите от региона това била култура с голяма буква, подобно на гръко-римската култура за ранносредновековна Европа. Именно будизмът от всички идеологически течения на Китай бил най-малко свързан с китайската официална идеология и управляващите кръгове от Централната Държава (т.е. той не можел да се използва като оръжие за политически натиск), което също спомогнало за неговата популярност като средство за приобщаване към китайската култура на народите от Източна Азия, особено на тези, които подобно на виетнамците отстоявали своята независимост във въоръжени сблъсъци с могъщия съсед.

Тъй като будистките монаси в Китай били носители не само на Учението на Буда, но и на самата китайска култура в целия й обем, заедно с учението на будистките доктринални текстове те пропагандирали и конфуцианската образованост, достиженията на класическата литература и изкуство на Китай, макар и отдалечени от будизма.

Това обстоятелство е свързано с господството в Китай на конфуцианството, което е причината за големия дял на „светския“, нерелигиозен елемент във „великата традиция“ на китайската култура. Бидейки не само будист, но и класически (в китайския смисъл на думата) образован човек, монахът-проповедник от Китай носел тази образованост заедно с будистката доктрина извън пределите на своята страна; тя била усвоявана и от чуждоземния монах, пристигнал да се учи в китайските манастири. А понякога именно будизмът пораждал явления, превърнали се в неизменен елемент на далекоизточната традиция. Най-яркият пример за такъв феномен е пагодата, която по своя произход е модификация на будистката ступа. Но вече много столетия културният ландшафт на страните от Източна Азия е немислим самият без пагодите.

По-нататък съдбата на будизма се оформя различно в различните страни от далекоизточния регион, но практически навсякъде след създаването на националната система на бюрократично чиновничество будизмът бива изместван на втори план от конфуцианството като естествена идеология на политическата класа. Въпреки това духовното и културно влияние на будизма като правило се запазва винаги доста голямо.

Що се отнася до разпространението на различните школи на будизма извън пределите на Китай, ако континенталните страни, които непосредствено граничат с Китай, са възпроизвели китайската ситуация с практически монополното през последните шест-седем века господство на школите Чан и Дзинту, то в Япония е налице много по-голямо разнообразие от школи, които практически са изчезнали на континента. Японците до голяма степен съхраняват (отчасти благодарение на островната изолираност) формите на култ от времето на проникването на тези школи в Япония, докато в Китай и обредността, и формите на религиозна практика претърпяват несравнимо по-сериозни изменения.

Будизмът изиграва решаваща роля при формирането на далекоизточната (източноазиатската) историко-културна общност, оставайки важен фактор в духовния, културния, а понякога и политическия¹ живот на страните от този регион и в наши дни.

_______________

¹ Характерен пример е японската Партия за Чиста Политика, Комейто, тясно свързана с религиозно-обществената организация Сока Гаккай.