|
Страница 2 от 19
Твърди се, че съдържанието на Сутрата на Лотоса е тъждествено с висшата истина на Аватамсака-сутра, но по форма „Лотосовата сутра“ превъзхожда последната: Аватамсака-сутра е разбираема, но много трудно, за хора с изключителен интелект, докато „Лотосовата сутра“ е достъпна и разбираема както за много умни и образовани хора, удовлетворявайки техните изисквания, така и за прости и невежи. Следователно, заключава Чжи-и, именно учението на „Лотосовата сутра“ е всеобхватно, завършено, съвършено, с една дума, „кръгло“ (юан).
Обикновено се смята, че учението на школата Тянтай се основава върху Мадхямака на Нагарджуна. Но в действителност то е много далеч от класическата Мадхямака и представлява по-скоро вариант на теорията за Татхагатагарбха. Двете най-важни идеи на Тянтай са доктрината „в един акт на съзнанието – три хиляди светове“ (и нян сан цян) и концепцията за „единния ум“ (и син; екачитта). Психопрактическата страна на учението на школата се изразява във формулата „прекъсване и съзерцание“ (чжи гуан), идващо от ранно-будистката практика шаматха-випашяна (успокояване и аналитично съзерцаване), но получило в рамките на школата Тянтай специфични форми.
И доктрината „и нян сан цян“, и учението за единния Ум са тясно свързани с космологичните представи на будизма, преди всичко с възгледа, според който всеки тип живи същества и тяхното „местопребиваване“ могат да се разглеждат двояко: като особено равнище на разгръщане на съзнанието и като съответствуващ му свят.
Традицията на школата Тянтай изброява десет такива светове/типове живи същества (ши). Преди всичко това са шестте свята на сансарните същества: светове на ада, на гладните духове, на животните, на хората (имат се предвид само „светските хора“, „профаните“ – притхагджана; су жен), титаните – асурите и божествата. Към тези светове на сансара се добавят още четири свята на „благородните личности“ (аря пудгала; сян): светът на шраваките, на пратйека-будите, на бодхисаттвите и светът на будите.
Всеки от тези светове присъства във всеки друг свят, световете като че ли проникват един в друг, светът на адовете присъства в света на Буда (оттук и доста оригиналната „гностична“ идея на будизма на Тянтай, че в природата на Буда е заложено не само добро, но и зло), но и светът на Буда присъства в адовете; умножаването на 10 по 10 дава сто свята. Всеки свят се разглежда още в три отношения, всяко от което също получава статус на особен свят (ши дзян): 1. Свят на съществата (всеки свят се разглежда в аспекта на населяващите го същества); 2. Свят на петте скандхи (всеки свят се схваща психологически като ниво на разгръщане на съзнанието на съществата) и 3. Свят-страна (всеки свят се разглежда като вместилище на всички живи същества).
Умножаването на десетте свята по три дава тридесет свята. По-нататък следва ново умножение на вече съществуващите сто свята по получените тридесет, което дава именно числото „три хиляди“. В това учение ясно се долавя същността на школата Тянтай като резултат от взаимодействието на индийската и китайската традиция, което тук се проявява чрез взаимовлиянието на индийската философска психология и китайската комбинаторика и нумерология, т.е. на идеологически значими операции с математически или квазиматематически обекти.
|
