Форум за будизъм и будистка философия

2) „Школи на сутрите“ (дзин), т.е. школи, базиращи се на един или друг доктринален текст, приписван от традицията на Буда и смятан в дадената школа за висш израз на будистката истина. Към тях спадат школи без индийски аналог, като например Тянтай дзун (школа на планината Тянтайшан), основаваща се върху учението на „Лотосовата Сутра“ (Саддхарма-пундарика-сутра, Фа хуа цзин) и Хуаян дзун (школа на Аватамсака-сутра), основана върху учението на едноименната сутра (кит. Хуаян дзин). Макар че школите от дадения тип се базират не върху философски, а върху религиозно-доктринален текст, те се занимавават с теоретични философски проблеми, разработват сложни системи, които не могат да бъдат сведени до учението на един или друг индийски текст. Тези школи създават специфични далекоизточни системи на будистката философия, базиращи се върху теорията за Татхагатагарбха (по-точно на синтеза между гарбха и Йогачара). След разцвета през VII – първата половина на IX век тяхното влияние намалява, но философията на школите на сутрите запазва своята актуалност в течение на цялата история на будизма в Китай и Далечния Изток.

3) „Школи на дхяна“, на съзерцанието (чан), отделящи внимание предимно на будистката психопрактика, медитация и йога. Към тази група преди всичко спада специфично китайската школа Чан дзун (яп. Дзен-сю). С известна предпазливост към тази група може да бъде отнесена също и „школата на мантрите“ (чжен ян дзун; тя е и „тайно учение“ ми дзяо), представляващо в Китай, започвайки от VIII век, тантрическия будизъм, който не получава обаче значително разпространение; школата на Чистата Земя (дзинту дзун), чиято централна практика е молитвено повторение на името на Буда Амитабха; школата на Виная (люи дзун), занимаваща се с въпросите на монашеската дисциплина. Някои от тези школи разработват доктрини с предимно съзерцателен характер, учението на други се отличава с по-голям акцент върху вярата и религиозния ритуал. От средата на IX век школите от тази група – Чан и Чиста Земя – стават водещи школи в китайския, а от XII – XIII век – и в целия далекоизточен будизъм. Те често използват взаимно своите религиозни практики и заимстват много положения от теоретичното наследство на други школи, преди всичко на Хунаян.

Школата Тянтай

Школата Тянтай е една от първите будистки школи, оформили се в Китай. Неин основател е монахът Чжи-и (538 – 597), макар че основите на учението са заложени от неговите учители – Хуей-вен и Хуей-си. Названието на школата произлиза от названието на планината Тянтайшан в Източен Китай (провинция Цжедзян), където дълго време живял и проповядвал Чжи-и. Тъй като неин основен каноничен текст е „Лотосовата сутра“ (кит. Фа хуа дзин), наричат я и школа на Сутрата на Лотоса (Фахуа дзун).

Предпочитанието на школата Тянтай към тази сутра е тясно свързано с концепцията за видовете учения (пан дзяо), обосноваваща нейното предимство пред другите школи. Тази доктрина се нарича „пет периода, осем учения“ (у ши ба дзяо).

Според учението за петте периода, след своето пробуждане Буда Шакямуни пребивава в особена форма на пределна съсредоточеност, транс (самадхи) на „морското отражение“ (хай ин санмей). В това състояние съзнанието на Буда подобно на морската шир по време на затишие отразява всички обекти и Буда вижда целия свят като абсолютно единство на безкрайния Ум. Буда излага своето виждане в Аватамсака-сутра и го проповядва на девите и бодхисаттвите, но дори за тях то се оказва твърде сложно и неясно. Тогава Буда решава да подготви ученици за постепенното възприемане на истината и в Еленовия Парк в Бенарес (Варанаси) започва да излага учението за Четирите Благородни Истини и причинно зависимия произход (Хинаяна). След усвояване на това учение Буда се заел с махаянската теория на съзнанието (Йогачара), а после с махаянското учение за безсъщността и пустотата на дхармите (Мадхямака). И едва след като учениците били подготвени за възприемането на висшата истина, Буда ги запознал с „Лотосовата сутра“, която станала обобщение на неговите наставления. Преди своята кончина и безостатъчното си оттегляне в нирвана Буда проповядвал и Махапаринирвана-сутра, която в школата Тянтай се разглежда като сутра, утвърждаваща висшата истинност на „Лотосовата сутра“.