|
Страница 2 от 16
Трябва да отбележим, че освобождаването в будизма се разбира не като повишаване на статуса в рамките на тройния психокосмос, а като радикалното му преодоляване, излизане извън пределите му посредством утвърдената в традицията психотехнична практика, трансформираща съзнанието на адепта и спираща неговата кармична активност, която не само е причина за неговото собствено сансарно съществуване, но и източник на космоса като цяло.
2. Разбирането на света в будизма е строго психологично, защото всички нива на космоса се разглеждат като корелати на състоянията на съзнанието на живите същества или като нива на разгръщане на съзнанието. А в някои направления на будизма, които провъзгласяват принципа „само съзнание“ (виджняптиматра – вей ши; читтаматра – вей синь), троекосмосът изобщо се свежда до нива на разгръщане на психиката, превръщайки се в чист психокосмос.
3. Това е свят, подложен на циклични разрушения и пресъздавания, който не обхваща само висшата част от света на формите (етапа на четвъртото ниво на медитативно съсредоточаване) и света на не-формите.
Коренно различен тип представи са характерни за традиционната китайска култура.
1. И за конфуцианството, и за даосизма сетивният космос представлява единна и единствена реалност, несъпоставима с каквато и да било друга форма на битие. Традиционните китайски учения не познават никакви аналози на будистките учения за сансара и карма и затова не създават концепцията за религиозно освобождаване като някакъв идеал, реализуем извън космоса. Китайската традиция е разположила всички божества, безсмъртните и останалите свръхестествени същества в пространството между Небето и Земята, или пък на Небето, в Дворците на Полярната Звезда и Голямата Мечка.
Разбира се, представата за „прединебесните“ (сян тян), т.е. предхождащите появата на видимото небе еманации на Дао-Пътя предполага признаването на някакви светове, различни от сетивно възприемания космос, но тези светове са по-скоро аналогични на световете на формата и не-формата на будизма, отколкото на нирвана в опозицията „сансара – нирвана“.
Като цяло според китайските представи светът се разделя по-скоро на две, а не на три части: това е лишеният от оформена телесност свят на „отсъствието“ (у) и светът на наличното битие на десетте хиляди същности“ (ю). Неоконфуцианците утвърждават това разделение и терминологично: като син ер шан (над оформеността) и син ер ся (под оформеността); първото от тях в наши дни често се осмисля като „метафизично“. Тези два аспекта на единния космос се съотнасят с двете основни степени на космогенезиса: изходното недиференцирано състояние на универсума и космоса на множеството същности.
|
