Форум за будизъм и будистка философия

По този начин точно разпространението на будизма „отвъд пределите на четирите морета“ оказва решаващо въздействие върху цивилизационния процес и в крайна сметка върху формирането на далекоизточния историко-културен регион. Но още по-важно е да се подчертае, че в лицето на будизма Китай за първи път се сблъсква с един мироглед, който му е принципно чужд по основните си характеристики и ценностни ориентации. В резултат от този изключително сложен многовековен процес на културна адаптация будизмът не само успява веднъж-завинаги да се впише в китайското общество, но и до голяма степен да трансформира редица важни аспекти от китайския мироглед. Във всеки случай той донася със себе си принципно нова културна информация, която китайската култура усвоява, приспособява и преработва в продължение на хилядолетие; плод на това усвояване и на извършващия се културен синтез до голяма степен става неоконфуцианството. Разбира се, и самият будизъм претърпява огромни промени в хода на този процес, като всъщност се превръща в особена будистка конфесия в рамките на махаянската традиция. Затова процесът на оформяне на будистката традиция в Китай напълно обосновано се нарича процес на „китаизиране на будизма“ (чжунгохуа). Нещо повече, съвсем естествено е да се допусне, че будизмът като единичен представител на цялостната индийска културна традиция не е можел да бъде равен по сила на колоса на китайската цивилизация, която започва своето развитие цели две хилядолетия преди началото на рецепцията на будизма, и затова е била подложена на по-голяма трансформация от самата китайска култура.

Нека сега да видим в какво се изразявала принципната мирогледна и ценностно-праксеологична несъвместимост на двете традиции – китайската, представена от конфуцианството и даосизма, и индийската, представена от будизма.

1. Целият будистки мироглед лежи в полето на идеологическия контекст, създаден от най-важните доктринални положения на будизма и преди всичко от ученията за сансара и карма. Тройственият свят на будистката космология е породен от кармичната активност на живите същества, в основата на която лежи фундаменталната заблуда относно природата на реалността (авидя, моха), формираща мотива за влечението и привързаността. Тази кармична активност отново и отново пресъздава световете след завършването на поредния космически цикъл (калпа; дзе). Този свят на непрестанни раждания, смърти и нови раждания, обусловени от кармата на живите същества, се характеризира със страданието (духкха; ку), с всеобщото непостоянство (анитя; у чан), с безсъщността (анатма; у во) и омърсеността (ашубха; бу дзин). Будистката религиозна доктрина постулира възможността за излизане от този кръговрат и достигане на освобождаване – нирвана (непан). По този начин будизмът провъзгласява пълното десакрализиране на космоса, който дори на своите висши нива остава част от сансара – изпълнения със страдания свят на редуващи се раждания-смърти, и сфера на профанно съществуване за разлика от нирвана.