Форум за будизъм и будистка философия

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Десета

Будистски школи в Далечния Изток

Оформилите се през VI – VIII век школи на китайския будизъм определят своеобразието на будистката традиция в целия Далечен Изток. Те могат да бъдат разделени на три основни групи:

1. „Школи на трактатите“ (лун), базиращи се на една от индийските шастри и занимаващи се предимно с изучаване и коментиране на текстове по философия на индийския будизъм (Мадхямака, Йогачара, класическа Абхидхарма). Към тях спадат школи като Сан лун дзун (школата на Трите Трактата – Мадхямака), Фа сян дзун (школа на дхармовите признаци, Йогачара), Чен ши дзун (близка до Хинаяна школа по трактата Сатясиддха-шастра, написан от Хариварман) и Дзюйше лун дзун (школа по трактата на Васубандху Абхидхармакоша). Тези школи, които представляват островчета на индийския будизъм в Китай, били малобройни, лишени от съществено влияние и рано прекратяват своето съществуване (като частично се запазват обаче в Япония), макар че някои техни представители (най-яркият пример е Сюан-дзан) изиграват огромна роля в историята на китайския будизъм;

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Девета

Утвърждаване на будизма в Китай

Проникването на будизма в Китай и формирането на собствена китайска будистка традиция е най-яркият в историята на китайската култура пример за междукултурно взаимодействие преди настъпването на Новото време и началото на интензивните контакти между Китай и Запада. Освен това китайският будизъм, станал по същество своеобразен продукт от синтеза на китайската и индийската култура, се разпространява от Китай във всички страни от Далечния Изток (Корея, Япония, Виетнам), носейки със себе си не само китайското йероглифно писмо, но и такива аспекти от китайската култура, които нямат непосредствено отношение към самия будизъм.

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Осма

Будистката традиция в Тибет

Като говорим за тибетския будизъм, трябва веднага да посочим неправомерността на употребата на термина „ламаизъм“ за обозначаване на това разклонение на Махаяна. Самите тибетци не познават тази дума, за тях съществуват само понятия като Дхарма (чой), Дхарма на Буда (санге чой) или Махаяна (тег па чен-по). Тази дума е създадена от европейците през ХIX век, за да подчертаe съществуващия в Тибет култ към духовния учител, „добрия приятел“ (каляна митра) или лама (от тибетските думи ла – „висок“ и ма – „няма“, т.е. „височайши“).¹

_____________

¹ Първоначално лами в Тибет наричали единствено и само „тулку“, т.е. преродените лами (вж. по-долу). По-късно тази дума обхванала всички пълноправни членове на монашеската сангха – бхикшу (тиб. гелонг). В Монголия лами се наричали всички духовни лица, носещи „одеждите на Дхарма“, а в Бурятия тя се прилага както по отношение на учениците (хуварака), така и към миряните, приели някои будистки обети. Думата лама в тибетските текстове се превежда като санскритската дума гуру (духовен учител, човек, който тежи на мястото си).

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Седма

Ваджраяна (тантрически будизъм)

В началото на втората половина на I-то хилядолетие от новата ера в будизма на Махаяна постепенно се заражда и оформя едно ново направление или Яна (Колесница), получило названието Ваджраяна, или тантрически будизъм; това направление може да се разглежда като заключителен етап в развитието на будизма в собствената му родина – Индия.

Евгений Торчинов

Увод в Будологията

Глава Шеста

Класическата будистка философия:
Йогачара (Виджняна-вада) и теорията за татхагатагарбха

Философията на школата Йогачара е явно най-сложната от всички не само будистки, но и изобщо индийски системи. За нейни създатели се смятат доведените братя Асанга и Васубандху, автор на знаменитата Абхидрхармакоша, който според традицията приел учението на Махаяна под влияние на своя брат; те живели на границата между IV и V век.¹

¹ Понастоящем тъждеството на двамата Васубандху (абхидхармика и йогачарина) се смята за твърдо установено, тъй като в издадения преди няколко десетилетия трактат Абхидхармадипа, Лампата на Абхидхарма, написана от анонимен автор, съвременник на Васубандху, се споменава, че последният приел Махаяна. Философското значение на творбите на Васубандху е толкова голямо, че традиционно той се обозначава с титула „втори Будда“.

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Пета

Классическа будистка философия:
Мадхямака (Шунявада)

Когато говорим за мястото и спецификата на будистката философия, трябва преди всичко да отбележим следните обстоятелства:

Първо, будистката философия никога не е била чисто умозрителна дисциплина, насочена към търсене на истината сама за себе си. Будистката философия е органична част от будисткия „проект“, насочен към трансформиране на личността и „преобразуване“ на човека от страдащо сансарно същество, управлявано от афекти и влечения в свободно и „изцелено“ от страдания пробудено (просветлено) същество. В будизма носители на философския дискурс и на философското знание са изключително членовете на монашеското общество – сангхата. В периода на зрялост и разцвет на будизма в Индия дори са съществували манастири, които едновременно са били и своеобразни философски факултети или институти.

(1) Обсъждане

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Четвърта

Доктринални текстове на Махаяна
(Литература на сутрите)

Появата на махаянските сутри е един от най-загадъчните моменти в историята на будизма. Нямаме ни най-малка представа нито за техните автори, нито за точното време на появата им. По същество датирането на махаянските сутри е ограничено от някои знания относно възможния горен предел на тяхната поява. Той се определя по точно известни за нас дати на превода на един или друг текст на китайски език. Въз основа преди всичко на тези дати можем да предположим, че сутрите на Махаяна са били създавани предимно между I в. пр.н.е. и VI в. сл.Хр., като най-интензивен е бил периодът на тяхната поява между II – IV в.

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Трета

Школи и направления в будизма.
Хинаяна и Махаяна

Будизмът практически никога не е бил единна религия и самото будистко предание разказва, че почти след самата паринирвана на Буда той започнал да се дели на различни течения и направления. През следващите триста-четиристотин години в будизма се появяват около двадесет школи (обикновено се говори за осемнадесет школи), които представляват две големи групи – на стхавировадините (пали: тхеравадини) и на махасангхиките; на границата на нашата ера тези две групи поставят началото на основните направления в будизма, които съществуват и днес: Хинаяна (Тхеравада) и Махаяна. Затова често наричат ранния период в историята на будизма в Индия „сектантски период“.

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Втора

Разговорът за основите на учението на будизма трябва да започне след една важна забележка. Става дума за това, че не е съществувало и не съществува никакъв „будизъм“ като такъв, „будизъм изобщо“. Будизмът (както още през 1918 г. подчертава класикът на руската и световна будология Ото Розенберг) исторически е представен под формата на различни течения и направления, които понякога се различават изключително много едно от друго и повече приличат на различни религии, отколкото на отделни конфесии в рамките на една религия.

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Първа

Будизмът е първата възникнала световна религия. Другите световни религии възникват значително по-късно: християнството приблизително петстотин години след будизма, а ислямът след повече от хиляда години. Будизмът се смята за световна религия на същото основание, както и другите две току-що споменати религии: подобно на християнството и исляма, при своето глобално разпространение будизмът надхвърля етноконфесионалните и етнодържавни граници, като става религия на най-различни народи с коренно различни културни и религиозни традиции.

(23) Обсъждане