Форум за будизъм и будистка философия

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Пета

Классическа будистка философия:
Мадхямака (Шунявада)

Когато говорим за мястото и спецификата на будистката философия, трябва преди всичко да отбележим следните обстоятелства:

Първо, будистката философия никога не е била чисто умозрителна дисциплина, насочена към търсене на истината сама за себе си. Будистката философия е органична част от будисткия „проект“, насочен към трансформиране на личността и „преобразуване“ на човека от страдащо сансарно същество, управлявано от афекти и влечения в свободно и „изцелено“ от страдания пробудено (просветлено) същество. В будизма носители на философския дискурс и на философското знание са изключително членовете на монашеското общество – сангхата. В периода на зрялост и разцвет на будизма в Индия дори са съществували манастири, които едновременно са били и своеобразни философски факултети или институти.

(1) Обсъждане

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Четвърта

Доктринални текстове на Махаяна
(Литература на сутрите)

Появата на махаянските сутри е един от най-загадъчните моменти в историята на будизма. Нямаме ни най-малка представа нито за техните автори, нито за точното време на появата им. По същество датирането на махаянските сутри е ограничено от някои знания относно възможния горен предел на тяхната поява. Той се определя по точно известни за нас дати на превода на един или друг текст на китайски език. Въз основа преди всичко на тези дати можем да предположим, че сутрите на Махаяна са били създавани предимно между I в. пр.н.е. и VI в. сл.Хр., като най-интензивен е бил периодът на тяхната поява между II – IV в.

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Трета

Школи и направления в будизма.
Хинаяна и Махаяна

Будизмът практически никога не е бил единна религия и самото будистко предание разказва, че почти след самата паринирвана на Буда той започнал да се дели на различни течения и направления. През следващите триста-четиристотин години в будизма се появяват около двадесет школи (обикновено се говори за осемнадесет школи), които представляват две големи групи – на стхавировадините (пали: тхеравадини) и на махасангхиките; на границата на нашата ера тези две групи поставят началото на основните направления в будизма, които съществуват и днес: Хинаяна (Тхеравада) и Махаяна. Затова често наричат ранния период в историята на будизма в Индия „сектантски период“.

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Втора

Разговорът за основите на учението на будизма трябва да започне след една важна забележка. Става дума за това, че не е съществувало и не съществува никакъв „будизъм“ като такъв, „будизъм изобщо“. Будизмът (както още през 1918 г. подчертава класикът на руската и световна будология Ото Розенберг) исторически е представен под формата на различни течения и направления, които понякога се различават изключително много едно от друго и повече приличат на различни религии, отколкото на отделни конфесии в рамките на една религия.

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Първа

Будизмът е първата възникнала световна религия. Другите световни религии възникват значително по-късно: християнството приблизително петстотин години след будизма, а ислямът след повече от хиляда години. Будизмът се смята за световна религия на същото основание, както и другите две току-що споменати религии: подобно на християнството и исляма, при своето глобално разпространение будизмът надхвърля етноконфесионалните и етнодържавни граници, като става религия на най-различни народи с коренно различни културни и религиозни традиции.

(23) Обсъждане