Форум за будизъм и будистка философия

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Десета

Будистски школи в Далечния Изток

Оформилите се през VI – VIII век школи на китайския будизъм определят своеобразието на будистката традиция в целия Далечен Изток. Те могат да бъдат разделени на три основни групи:

1. „Школи на трактатите“ (лун), базиращи се на една от индийските шастри и занимаващи се предимно с изучаване и коментиране на текстове по философия на индийския будизъм (Мадхямака, Йогачара, класическа Абхидхарма). Към тях спадат школи като Сан лун дзун (школата на Трите Трактата – Мадхямака), Фа сян дзун (школа на дхармовите признаци, Йогачара), Чен ши дзун (близка до Хинаяна школа по трактата Сатясиддха-шастра, написан от Хариварман) и Дзюйше лун дзун (школа по трактата на Васубандху Абхидхармакоша). Тези школи, които представляват островчета на индийския будизъм в Китай, били малобройни, лишени от съществено влияние и рано прекратяват своето съществуване (като частично се запазват обаче в Япония), макар че някои техни представители (най-яркият пример е Сюан-дзан) изиграват огромна роля в историята на китайския будизъм;

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Девета

Утвърждаване на будизма в Китай

Проникването на будизма в Китай и формирането на собствена китайска будистка традиция е най-яркият в историята на китайската култура пример за междукултурно взаимодействие преди настъпването на Новото време и началото на интензивните контакти между Китай и Запада. Освен това китайският будизъм, станал по същество своеобразен продукт от синтеза на китайската и индийската култура, се разпространява от Китай във всички страни от Далечния Изток (Корея, Япония, Виетнам), носейки със себе си не само китайското йероглифно писмо, но и такива аспекти от китайската култура, които нямат непосредствено отношение към самия будизъм.

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Осма

Будистката традиция в Тибет

Като говорим за тибетския будизъм, трябва веднага да посочим неправомерността на употребата на термина „ламаизъм“ за обозначаване на това разклонение на Махаяна. Самите тибетци не познават тази дума, за тях съществуват само понятия като Дхарма (чой), Дхарма на Буда (санге чой) или Махаяна (тег па чен-по). Тази дума е създадена от европейците през ХIX век, за да подчертаe съществуващия в Тибет култ към духовния учител, „добрия приятел“ (каляна митра) или лама (от тибетските думи ла – „висок“ и ма – „няма“, т.е. „височайши“).¹

_____________

¹ Първоначално лами в Тибет наричали единствено и само „тулку“, т.е. преродените лами (вж. по-долу). По-късно тази дума обхванала всички пълноправни членове на монашеската сангха – бхикшу (тиб. гелонг). В Монголия лами се наричали всички духовни лица, носещи „одеждите на Дхарма“, а в Бурятия тя се прилага както по отношение на учениците (хуварака), така и към миряните, приели някои будистки обети. Думата лама в тибетските текстове се превежда като санскритската дума гуру (духовен учител, човек, който тежи на мястото си).

Евгений Торчинов

Увод в будологията

Глава Седма

Ваджраяна (тантрически будизъм)

В началото на втората половина на I-то хилядолетие от новата ера в будизма на Махаяна постепенно се заражда и оформя едно ново направление или Яна (Колесница), получило названието Ваджраяна, или тантрически будизъм; това направление може да се разглежда като заключителен етап в развитието на будизма в собствената му родина – Индия.

Евгений Торчинов

Увод в Будологията

Глава Шеста

Класическата будистка философия:
Йогачара (Виджняна-вада) и теорията за татхагатагарбха

Философията на школата Йогачара е явно най-сложната от всички не само будистки, но и изобщо индийски системи. За нейни създатели се смятат доведените братя Асанга и Васубандху, автор на знаменитата Абхидрхармакоша, който според традицията приел учението на Махаяна под влияние на своя брат; те живели на границата между IV и V век.¹

¹ Понастоящем тъждеството на двамата Васубандху (абхидхармика и йогачарина) се смята за твърдо установено, тъй като в издадения преди няколко десетилетия трактат Абхидхармадипа, Лампата на Абхидхарма, написана от анонимен автор, съвременник на Васубандху, се споменава, че последният приел Махаяна. Философското значение на творбите на Васубандху е толкова голямо, че традиционно той се обозначава с титула „втори Будда“.